Надолу ли върви? Кризата за малкия и средния бизнес в Русия

Руският съюз на предприемачите предупреди, че растежът на икономиката през тази година може да спадне почти до нула. Най-уязвими се чувстват малките и средните предприятия: в социалните мрежи се разпространяват видеа за ликвидации и продажби на компании, а сред търговците преобладава песимизмът.

Тревожни прогнози за сектора

Дори анализатори, близки до властта, вече признават влошаване на бизнесусловията. Проучванията показват, че мнозинството предприемачи очакват тежко първо тримесечие на годината. Около една трета от малките фирми обмислят да прекратят дейността си или да продават бизнеса, а търговците отбелязват “най-лошите очаквания за целия наблюдаван период”.

За първи път от 2000 г. насам броят на отворените магазини в Русия е намалял. Икономистът Евгений Романенко посочва, че от януари до март не се е появил нито един магазин на нова марка — явление, което досега бе наблюдавано само в първото тримесечие на 2022 г. Секторът на общественото хранене също преживява силен спад: посещаемостта в някои заведения е спаднала с до 40% и, според вестник Комерсант, началото на 2026 г. бе най-слабото за ресторантьорството през последните 25 години.

Президентът Владимир Путин публично потвърди глобалния икономически спад на съвещание в края на март. Въпреки това някои московски икономисти смятат, че висшето ръководство не изпитва особено притеснение за малкия и среден бизнес. По тяхната оценка приоритет за Кремъл е устойчивостта на големите играчи — олигарсите и техните корпорации: списъкът на Форбс показва около 150 доларови милиардера в Русия, като броят им се е увеличил през годината. Малкият бизнес, според тях, трябва да се приспособява както може — секторът е жилав, но с ограничено влияние върху националната политика.

Данъчни промени и липса на внимание към частните предприемачи

Икономистката професор Наталия Зубаревич заяви в телевизионно интервю, че 2026 г. ще бъде по-лоша от 2025 г. Близки до властта анализи предупреждават за висока опасност от рецесия, а единственият частичен начин за компенсиране на бюджетните загуби би бил поскъпването на ресурсите.

Ключов удар за малките и средни предприятия стана увеличението на базовата ставка на ДДС от 20% на 22% в началото на 2026 г., което мнозина нарекоха “данък за закриване”. В няколко града се проведоха протести срещу реформата, но президентът подписа промените.

Кандидатът на икономическите науки Николай Кулебяка обяснява, че държавата търси допълнителни приходи за войната и не отдава голямо значение на частния бизнес. Делът на малките и средните предприятия в руската икономика е малко над 20% — значително под дела им в ЕС, където например в Германия те формират около половината от БВП.

Все пак в този сектор са заети около една трета от трудоспособното население в Русия — над 29 милиона души. Това означава, че макар приносът им към БВП да е по-нисък, влиянието върху пазара на труда и регионалните бюджети е значително. Кулебяка предупреждава, че понижението на приходите от малкия и средния бизнес ще задълбочи проблемите на вече онеправдани регионални бюджети.

Протести и възможни политически последици

По време на демонстрациите срещу данъчната реформа миналата година бяха скандирани лозунги като “Смъртна присъда за бизнеса”, “Повишаването на данъците е ограбване” и “Убиват ни”. След подписването на поправките протестите се пренесоха основно в интернет.

Икономистът Игор Липсиц смята, че улични акции биха могли да се възобновят, но вероятно ще останат локални — насочени към губернатори, кметове или местни власти, дори към Държавната дума, а не срещу самата върховна власт. По неговите думи, сериозна политическа промяна би била възможна само чрез разлом в елита — дворцов преврат, ако членовете на върха преценят, че лоялността към Путин вече не им носи полза.

Автор: Денис Кишневски