Мерц отвърна: защо Берлин отказва военна намеса в кризата около Иран

Отблизо до Тръмп, после обратно — нова линия на канцлера

Фридрих Мерц миналата година изграждаше образ на строг критик на Доналд Тръмп, след което последва период на очевидно сближаване, който опонентите му охарактеризираха като прекалено услужливо поведение. Връхната точка на това сближаване беше посещението в Белия дом преди около две седмици, когато германският канцлер показа разбиране към ударите на САЩ и Израел срещу Иран. След това обаче Мерц направи ясен завой — той започна да дистанцира Берлин от военна ескалация срещу Техеран.

Ясен отказ за участие в охраната на Ормузкия проток

В отговор на призива от САЩ да се защити Ормузкия проток, Мерц даде недвусмислен сигнал: Германия няма да изпрати Бундесвера да охранява пролива. Канцлерът подчерта, че САЩ и Израел не са водили консултации с Берлин преди започване на операцията и че не съществува общо решение за военни мерки срещу Иран. „Въпросът за участие на Германия в това военно действие не стои“, заяви той и категорично отхвърли идеята за изпращане на германски военни сили в региона.

Правителствен говорител допълни, че мандатът на НАТО е защита на територията на съюза, а Ормузкият проток не попада в тази категория. Министърът на отбраната Борис Писториус също обърна внимание, че Германия търси дипломатически изход и че присъствието на допълнителни военни кораби в региона едва ли ще ускори решението.

Икономическите сътресения влияят върху политиката

Мерц открито свързва своя обрат с грижите за икономиката: поскъпването на петрола веднага ударя бюджета и доверието в възстановяването след рецесия. Канцлерът предупреди за дългосрочни последици за Европа, включително в областта на сигурността, енергийните доставки и миграционните потоци, ако конфликтът се задълбочи.

Икономическият институт Ifo прогнозира, че война с Иран ще забави възстановяването на Германия и ще подхрани инфлацията: ако конфликтът приключи бързо, растежът може да се понижи с около 0,2 процентни пункта; при продължаващо напрежение спадът може да достигне 0,4 пункта (преди кризата прогнозиран ръст беше около 1%).

Двойната дилема на канцлера: санкции срещу Русия и вътрешно недоволство

Мерц стои пред две противоположни обществени очаквания. От една страна, той желае да поддържа санкциите срещу Русия като инструмент за натиск във връзка с войната в Украйна. От друга — мнозинството германци настоява за мерки срещу растящите цени на енергията. В същото време политически противници като „Алтернатива за Германия“ печелят подкрепа, като настояват за облекчаване на санкциите и намаляване на енергийната тежест върху домакинствата.

Предстоящите регионални избори ще поставят икономическата тема в центъра на политическата битка: загубата в Баден-Вюртемберг показа колко крехък е резултатът, а в двете Източни провинции партиите с антисистемна риторика имат значителна подкрепа — тенденция, която се засилва, ако политиците не успеят да овладеят цените и доставките на енергия.

Европейската позиция: резерви към ескалация

Германия не е единствената страна, която се въздържа от незабавен военен отговор: Обединеното кралство и Франция, макар и с мощни военноморски флотилии, също остават предпазливи. Видимата липса на желание Европа да бъде въвлечена в конфронтация, стартирана едностранно, означава, че САЩ ще срещнат ограничена колективна подкрепа в случай на продължаваща ескалация.

Автори: Christoph Hasselbach | Nina Werkheiser