Кой може да спре бързия пробег на Йотова?

Два сигурни играча — и едно голямо „ако“

Ако приемем, че двамата водещи в президентската надпревара ще бъдат настоящият президент Йотова и отиващият си служебен премиер Гюров, картината вече до голяма степен е очертана. Единствената неизвестна остава: ще победи ли Йотова още на първия тур или сблъсъкът ще се реши на балотаж.

Йотова: опит, дисциплина и липса на грешки

Кандидатът, представен като стабилността в надпреварата, напомня по стил Георги Първанов — десетилетие без фатални гафове, без ляпсуси, които да останат в историческите хроники. Този опит и контрол върху публичния образ работят в нейна полза, особено за пост с предимно представителни функции: връчване на мандати, официални поздравления и др.

Допълнително предимство е „вълната“ около Радев — тя дава тласък, но според автора ще спре да бъде решаваща преди есента. Останалите капки от нея са бонуси, които Йотова може да компенсира.

Гюров: ведомствена подкрепа, но ограничено разширяване

За разлика от нея, изходната позиция на Андрей Гюров е по-уязвима. След оттеглянето на Борисов и оставянето на „еврозоната“ като тема, върху него се стовари политическата отговорност за икономическите сътресения. Поскъпването вече е факт — някъде двойно, дори тройно — и общественото неразбиране кой носи вината работи срещу правителството, но и срещу неговия представител.

Еврото само по себе си не е причинител на инфлацията, но преходът стана повод за „превантивни“ увеличения на цените и за безмилостно закръгляване нагоре, което в съчетание с геополитически фактори — например блокади в Ормуз — доведе до нови вълни на поскъпване. Това ерозира потенциалната подкрепа за Гюров извън неговия ядрено ядро от симпатизанти.

Кой може да бъде „третият“?

За да има балотаж срещу Йотова, е нужен трети кандидат, който да извади значим процент гласове от корпуса, който иначе би подкрепил нея или Гюров еднозначно. По-нататък в текста се посочват няколко рискови сценария: ако политически играчи като Мирчев, Божанов и Атанасов се споразумеят и издигнат фигура, символ на съдебната реформа, това може да промени изхода. Такъв „апостол“ би бил магнит за определена част от електората и би могъл да предизвика разместване.

Също така не бива да се подценяват и ефектите от медийни и регионални истерии — като упоменатия „Петрохан“ — които се приписват на определени партии и могат да отблъснат или привлечат гласове в последния момент.

Възможни коалиции и тактики

Сред обсъжданите ходове е и включване на фигури от изпълнителната власт като вицепрезидентски кандидат — например комбинация от хора с полицейски, управленски или „популистки“ образи, идеализирани като гаранти за ред и сигурност. Такива двойки може да съберат различни групи избиратели, но се колебае дали биха събрали достатъчен общ процент, за да оттеглят Йотова от победата на първи тур.

Други фактори, които ще променят сметката

• Преминаването на известни обществени групи към един или друг лагер — например спортни фигури, които са се присъединили към Радев, и отсъствието на масивна подкрепа от науки и здравеопазване.
• Поведенческите особености на Борисов — според автора вече е късно за позагубения политик да се впусне в мажоритарен риск и да промени драматично картината.
• Разцепления в традиционни формации и появата на нови играчи като „Прогресивна България“, които разместват електоралните сухопътни линии.

Накрая — малка антология от образи

В материала се използват ярки метафори — от „новият шериф“ до комични двойки с полицейски и популистки имидж — за да се илюстрира как комбинации от образи и послания биха могли или не биха могли да съберат необходимия електорален резерв. В същото време остава усещането, че в настоящия момент липсва очевиден и реалистичен „трети“ кандидат, който да отреже пътя към бърза победа за Йотова.

И накрая — един директен въпрос към читателя: как ви се струва проф. Рачев?