Защо хусите влизат в конфликта — какви са залозите им в Близкия изток

Йеменската групировка, известна като хусите, скоротечно разшири активността си отвъд границите на страната, като в последните дни нанесе ракетни удари срещу Израел. Нарастващите атаки и заплахите за блокиране на морските трасета в Червено море повдигат въпроса дали конфликтът в региона ще се разшири и как това може да повлияе на световните пазари на петрол.

Бърз преглед на последните събития

Хусите обявиха участието си в регистрите на конфронтацията през уикенда, когато изстреляха ракети срещу Израел. Ден преди това заместник-министърът им по информация Мохамед Мансур предупреди в интервю за CNN, че затварянето на протока Баб ел Мандеб е „реална възможност“ и че „последствията ще бъдат понесени от американските и израелските агресори“. В отговор вчера групировката отново нанесе удар с ракети срещу израелска територия.

Военният капацитет и потенциалната заплаха за корабоплаването

Хусите разполагат с разнообразен арсенал — от ударни дронове до противокорабни ракети — които правят прохода Баб ел Мандеб уязвим. Именно там преминава значителна част от търговските кораби и танкерите с петрол. Една добре насочена атака срещу кораб може да блокира трафика и да предизвика рязко поскъпване на горивата.

Кои са хусите

Движението „Ансар Аллах“, или хусите, възниква през 90-те и е водено първоначално от племенния лидер Хюсеин Бадр ад Дин ал Хуси. То представлява здържателна политическа и военна сила в Йемен и принадлежи основно към заидитските шиити — клон, който се различава от доминиращото шиитско течение при дванадесетте имама.

Според оценки към настоящия момент бойците им са около 20 000. През 2014 г. хусите завзеха столицата Сана, а година по-късно отстраниха подкрепяния от Запада президент Абд-Раббу Мансур Хади. Интервенцията от Саудитска Арабия и ОАЕ доведе до дълбока хуманитарна криза: по време на бойните действия до 2021 г. загинаха стотици хиляди души, а милиони бяха разселени. През 2022 г. ООН посредничи за временно примирие между страните в конфликта.

Какво правеха до момента — атаките срещу морето и Израел

Между ноември 2023 г. и януари 2025 г. хусите са извършили над 100 нападения срещу търговски кораби в Червено море, с което показаха своята способност да заплашват глобални транспортни маршрути. Паралелно, те редовно насочваха ракети към Израел, повечето от които бяха прехванати. В отговор САЩ и Израел провеждаха въздушни удари по позиции и складове на хусите в Йемен, включително в Сана, и ликвидираха редица висши командири.

Въпреки щетите, много от техните боеприпаси и оръжия бяха скрити в труднодостъпни планински райони, което запази способността им да оказват военен натиск, особено в района на Баб ел Мандеб.

Защо избраха точно този момент?

Анализатори посочват няколко фактора, които може да са повлияли на решението на хусите да влязат по-активно в сегашния конфликт:

• Геополитическа възможност: докато Израел и САЩ са ангажирани с по-широки операции срещу Иран, хусите може да преценят, че международното внимание и отбранителните ресурси на противника са разпилени.
• Вътрешни регионални промени: укрепването на ролята на Саудитска Арабия в Йемен — чрез подкрепа за международно признатото правителство и централизация на командването — променя баланса на силите и създава риск за интересите на хусите.
• Ресурси и териториални амбиции: настъплението на Южен преходен съвет в провинция Хадрамаут, където са големи петролни находища, може да накара хусите да действат, преди противниците им да затвърдят контрол върху тези територии.

Какви цели могат да преследват хусите?

Експерти и наблюдатели изтъкват няколко възможни ползи, които групировката търси чрез активното си участие:

• Засилване на връзките с Иран и демонстрация на регионална солидарност, което увеличава тяхната политическа и военна подкрепа.
• Увеличаване на натиска върху САЩ и Израел чрез удари по стратегически точки и морски маршрути, с цел да принудят противника да преразгледа ресурсното си разпределение.
• Повишаване на международното внимание и своите преговорни позиции спрямо Саудитска Арабия и други регионални играчи — особено ако Рияд вече приема йеменското Президентско съвет като реален партньор.

Какво следва

Възможностите остават няколко: хусите могат да ограничат действията си до символични удари с цел демонстрация на сила, или да преминат към по-широка офанзива, включително опити за контрол върху ресурси в източните провинции. Последствията за сигурността на корабоплаването, цените на енергийните суровини и възможността за по-широка регионална ескалация остават сериозен риск.

Докато дипломатическите канали и регионалните играчи реагират, стойността на подобни решения за самите хуси ще се преценява спрямо техните дългосрочни целеви и способността им да съхранят и разширят влиянието си в Йемен и извън него.