Защо услугите поскъпват по-бързо от храните: наблюдение на НСИ

Услугите в България растат по-бързо от храните

В последните три години поскъпването на услугите в страната изпреварва натрупаната инфлация и цените на хранителните стоки, съобщи заместник‑директорът на Националния статистически институт (НСИ) д-р Свилен Колев в ефир на Bloomberg TV Bulgaria.

Къде се усеща най‑силно натискът върху потребителите

Въпреки че инфлационният импулс след COVID‑пандемията отслабва, основният днешен натиск върху домакинските бюджети идва от сектори като туризма, ресторантьорството и транспортните услуги. Сред двигателите на сегашната инфлация НСИ посочва ресторантите и хотелите, личната грижа и услугите за доставка на храна.

Външни фактори и енергийни цени

Конфликтът в Близкия изток също оказва съществен ефект върху транспортния сектор. Цената на дизеловото гориво регистрира рязък ръст: само през май тя се е повишила с 47% на годишна основа, а общото поскъпване на дизела спрямо предходната година е около 26,7%. Тези движения веднага се пренасят върху цените на метан и газ, което вдига разходите за самолетни билети, товарен превоз и куриерски услуги.

Ефектът от въвеждането на еврото

Д-р Колев коментира и оценките на Европейската централна банка за пълноправното членство на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. От Франкфурт отчита, че реалният ефект върху хармонизирания индекс на потребителските цени ще бъде минимален — в рамките на 0,3–0,4 процентни пункта.

“Това е сходно ниво при смяната на валутата в други страни, които са се присъединили по‑рано към валутния съюз”, отбеляза Колев. Оценката на ЕЦБ е дори по‑ниска от предварителната прогноза на НСИ отпреди година, която предполагаше ефект от 0,4–0,5 процентни пункта за храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия.

Заплати срещу производителност

НСИ предупреждава и за риска от разминаване между растежа на заплатите и реалната ефективност на икономиката. През последните пет години средните възнаграждения у нас са се увеличавали с около 15% годишно, докато производителността е нараснала скромно — с едва 2–2,5%.

За десетилетие средната работна заплата в България се е повишила почти 3,8 пъти — от 380 евро до около 1 400 евро. Колев посочи, че по‑бързото увеличаване на доходите в публичния сектор спрямо частния през последните три и половина години представлява опасност, тъй като двата сектора се конкурират за работна ръка при рекордно ниска безработица от 3,2%.

Какво означава това за потребителите

• По‑високите цени на услугите удрят директно джоба при пътувания, хранене извън дома и доставки.
• Скокът в цените на горивата вдига разходите за транспорт и логистика, които се прехвърлят върху крайните цени.
• Ако заплатите продължат да растат значително по‑бързо от производителността, това може да засили инфлационния натиск и да затрудни конкурентоспособността на икономиката.

В обобщение, комбинацията от вътрешни структурни фактори и външни шокове прави услугите двигател на ценовото нарастване в България — явление, което изисква внимание както при краткосрочните икономически политики, така и при дългосрочните реформи за повишаване на производителността.