Путин призова за модерна, устойчива и отворена финансова система
Основни послания от Петербургския икономически форум
Руският президент Владимир Путин призова за изграждане на модерна и гъвкава глобална финансова архитектура, свободна от забрани и бариери и насърчаваща суверенното развитие на държавите. По думите му инструментите на такава система трябва да понижават разходите, да ускоряват плащанията и да разширяват достъпа до финансиране, като същевременно включват ефективни мерки срещу укриване на данъци, измами и пране на пари.
Критика към западния подход и СТО
Путин заяви, че Западът е загубил интерес към общите търговски правила, след като започна да губи в конкурентната надпревара. Той отбеляза, че първоначално западните държави активно промотираха Световната търговска организация (СТО), но когато започнаха да изпитват затруднения, универсалните правила изглеждали вече непрактични и тежки.
Президентът посочи, че налагането на едностранни санкции и ограничения е подкопало доверието в СТО и в резултат механизмът ѝ е бил ефективно „затворен“. Според него това е довело до търсене на алтернативи от страна на бизнесите и правителствата — най-вече двустранни и многостранни търговски споразумения.
Глобалният модел като инструмент за зависимост
Путин описа дългогодишния западен модел на развитие като структура, изградена около ограничен брой финансови и технологични центрове, застрахователни и логистични възли, рейтингови агенции и резервни валути. По думите му тази система често е служила като механизъм за извличане на ресурси и създаване на зависимост, а в практиката — и като инструмент за политически натиск.
Той предупреди, че плащанията, технологичният достъп, логистиката или информацията могат да бъдат спирани мигновено, за да се санкционират държави, които действат според своите национални интереси, което поставя под риск инвестиционните планове и развитието на бизнеса.
Реакция на държавите и алтернативни решения
Като отговор много държави започват да развиват собствени технологични решения, да изграждат алтернативни маршрути за доставки и да създават национални институции. Путин акцентира и върху риска страните да загубят достъп до законни активи, държани в долари или евро, както и до западната финансова и платежна инфраструктура.
В отговор партньорите на Русия все повече използват национални валути в търговските си взаимоотношения: според президента делът на рублата в руските експортни сделки вече достига 65%.
Западните финанси и бъдещите тенденции
Путин изрази загриженост за състоянието на публичните финанси в Запада — високи държавни дългове и значителни бюджетни дефицити — което, според него, увеличава риска от нови инфлационни скокове. Тази динамика стимулира държавите да намаляват експозицията си на западни активи и да преминават към национални валути, алтернативни платежни системи и цифрови финансови активи, включително централнобанкови дигитални валути.
По негови думи Русия вече е подобрила финансовата си устойчивост, като значителна част от търговията ѝ се урежда в рубли, което според Кремъл намалява уязвимостта към външни натиск и рискове от замразяване на активи.
Заключение
Изказването на руския лидер по време на ПМИФ очерта посока за глобална финансова промяна: по-малко зависимост от централизирани западни структури, повече суверенитет и развитие на алтернативни механизми за търговия и плащания. Това е поглед, който подкрепя нарастващата тенденция към диверсификация на финансовите връзки между държавите.
