Ричи Блекмор на 81: китарен гений, раздели и остри конфликти

Кратка ретроспекция

На 14 април легендарният китарист навърши 81 години — музикант, чието майсторство върху китарата е неоспоримо, но чийто характер често предизвиква разриви и напрежение в съставите, в които е участвал.

Двукратните напускания на Deep Purple

Блекмор напуска Deep Purple два пъти, като и двете раздяли имат корени в творчески различия и лични конфликти. Първото разделяне през 1975 г. се случва след идването на Дейвид Ковърдейл и Глен Хюз — промени в стила, включващи фънк и соул елементи, които не съвпадат с визията на Блекмор за по-чист хард рок и неокласическо звучене. Този разрив го подтиква да създаде Rainbow.

Връщането му в групата през 80-те години завършва отново с напускане — през 1993 г. Блекмор се оттегля по средата на турнето за албума The Battle Rages On… след нарастващ конфликт с вокалиста Иън Гилън и усещането за творчески застой.

Конфликтът с Иън Гилън

Враждата между Блекмор и Гилън е една от най-известните в историята на рока. Причините са комбинация от противоположни характери, различия в музикалната посока и лична неприязън. Докато Блекмор е описван като затворен, контролиращ и налагащ своята визия, Гилън е по-експресивен и директен.

Символични са примерите за липса на синхрон: според спомени, докато китарните сола на Блекмор продължавали твърде дълго, Гилън понякога отивал в близкия пъб — знак за напрежение и несъгласие на сцената. Гилън публично е наричал Блекмор “абсолютен задник” и е заявявал, че не желае да има повече контакт с него, което подчертва дълбочината на разрива между двамата.

Rainbow: три вокални епохи

След първото си напускане на Deep Purple, Блекмор създава Rainbow — проект, който през годините преминава през три запомнящи се вокални фази и редица конфронтации.

Рони Джеймс Дио (до 1979)

Раздялата с Рони Джеймс Дио идва заради творчески разминавания. Блекмор търси по-комерсиално, поп-ориентирано звучене и готовност за любовни текстове, докато Дио остава верен на фентъзи мотивите — дракони, магьосници и митология. Тази разлика в посоката прави сътрудничеството трудно и в крайна сметка води до раздяла.

Греъм Бонет (1979–1980)

Периодът с Греъм Бонет е кратък и белязан от конфликти, свързани не само с музиката, но и с имиджа и дисциплината. Спор за външния вид — Бонет скъсява косата си преди участие на Monsters of Rock — довежда до силно раздразнение у Блекмор. По време на един концерт напрежението достига точка, в която китаристът дори обмисля физическа реакция. Бонет напуска по време на записите на Difficult to Cure, след като отказва идеята за втори певец и не приема новия материал.

Джо Лин Търнър (от 1980)

С Джо Лин Търнър Блекмор намира по-мелодично и комерсиално звучене — гласът на хитове като “I Surrender” и “Stone Cold”. Техният професионален период е плодотворен, но не без усложнения. Когато Блекмор настоява Търнър да замени Иън Гилън в Deep Purple през 1989 г., това води до албума Slaves and Masters, който разделя мненията вътре в групата. Под натиска на останалите членове Търнър е сменен и Гилън се връща, оставяйки горчиво чувство у вокалиста.

Години по-късно Търнър критикува възобновения Rainbow с нови попълнения като “имитация” и изразява разочарование, че ветераните не са били поканени. Въпреки това винаги е подчертавал уважението си към Блекмор като учител и талант, признавайки трудния му характер.

Наследство и днешни отношения

Историите за раздялите и конфликтите не заличават приноса на Ричи Блекмор към рок музиката. Неговият стил и визия остават ключови за развитието на хард рока и неокласическата китара. В същото време личните разногласия — с Иън Гилън, с вокалистите на Rainbow и с други колеги — са част от сложната му биография и показват колко често талантът и контролът вървят ръка за ръка.

Днес някои от отношенията са дистанцирани, други остават напрегнати, но наследството на Блекмор в историята на рока е гарантирано — както чрез музиката, така и чрез драмите, които я съпътстват.