България

Василев: Петгодишна финансова криза и спешни мерки за стабилизиране

Бившият министър предупреждава за натрупани проблеми

Николай Василев постави остър фокус върху дългогодишното влошаване на финансовото състояние на страната, като подчерта, че проблемите не са нови и вече продължават пет години. По думите му процедурата по свръхдефицит от Европейската комисия ще започне с предупреждения, но ако тенденцията се запази, могат да последват и по-сериозни санкции с времето.

Свръхдефицитът: какво означава и кога идва рискът от наказания

Василев обясни, че първоначално реакцията ще бъде предимно вербална — „ще ни се поскарат“, но ако държавата остане влошена продължително време, санкциите са възможни. По негови думи перспективата става реална само при трайно и по-голямо влошаване на показателите.

Рецепта за 1% фискален излишък

Според него постигането на поне 1% излишък изисква серия от значими и незабавни мерки:

  • Ресорни съкращения и оптимизация на държавната администрация и публичния сектор — по последни данни има около 12 000 незаети щатни бройки, които подсказват за неефективна структура.
  • Прекратяване на помощите за ток, които вече се изплащат пета година и тежат на бюджета.
  • Концесиониране на публичната инфраструктура (магистрали, ВиК, железници и др.) — според Василев частното управление би донесло по-голяма отговорност и по-малко загуби спрямо държавното управление.
  • Спиране на излишни и разхищителни разходи — той заяви, че през последните години държавата е „разпиляла“ около 20 млрд. евро.

Василев настоя тези мерки да бъдат предприети възможно най-скоро, за да се избегне задълбочаване на кризата.

Социални стимули и политика към семействата

По темата за майчинството той посочи, че решението не е само в съкращаване на помощи, а и в изграждане на повече детски ясли и градини. Като допълнителна стимулационна мярка предложи изплащане на 13 000 евро за раждане на дете, но насочено към родители с по-висока квалификация и стабилен данъчен принос.

Еврозоната и данните за инфлацията

Василев подчерта, че според него България отговаря на критерии за влизане в еврозоната и отрече наличие на манипулация при данните за инфлацията. Тревожността в анализа му се появява основно в следствие на бюджетните решения и плановете за 2026 г., които могат да повлияят негативно на фискалната устойчивост.

Крайна оценка

Накрая бившият министър апелира действията да бъдат насочени към стабилизиране и реформа — не заради външни оценки, а заради самата страна и бъдещето ѝ. Според него бавенето на решенията води директно към повишен риск от санкции и влошаване на икономическата среда.