Попов: Ускорено управление — приоритети за вода, отпадъци и енергетика

Работа под натиск: какво означава служебно управление

Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов описа работата на кабинета като „много амбициозна и бърза“. „Когато си в служебно правителство, искаш за три месеца да свършиш това, което иначе трябва да направиш за четири години. Има елемент на много бързане и това е битка“, каза той в ефира на бТВ.

Кризата с водата: структурни проблеми, не климатични само

Попов изтъкна, че управлението на водите в България е „зле и некомпетентно“ на законодателно, системно и институционално ниво. Според него след 1989 г. не е създадена ефективна система, която да замести предишния централен контрол, което е довело до сегашната фрагментирана отговорност — много институции вършат различни неща, без адекватна координация.

Очаква се тази година режим на водата да има в градовете, които вече бяха засегнати миналата година. Малки населени места с липса на съвременна инфраструктура могат да останат на дълъг или траен режим и дори да изпитат безводие. Министърът подчерта, че е недопустимо в страна-членка на ЕС, в която са вложени милиарди, да има населени места с въздушни загуби на вода от 70–90%.

Националният борд по водите

Попитан за ефективността на Националния борд по водите, той бе лаконичен: „от този борд нищо няма да излезе“. Това подчертава неговото мнение, че текущите управленски структури не дават очакваните резултати.

Деполитизация и реформи в управлението

Една от основните политики, които Попов защити, е деполитизацията на системата — управлението на водните дружества да се отдели от прякото влияние на политическите структури като министерства, за да се постигне по-професионално и устойчиво управление.

Енергетика: емисии като приход и фонд за сигурност

По темата за въглищните централи Попов заяви, че търговията с квоти за емисии често се възприема като разход, въпреки че е приход. През миналата година приходите от емисии са били около 600 млн. евро. Тези приходи заедно с допълнителни данъци формират Фонда за сигурност на енергийната система — приблизително 1,3 млрд. евро. По думите му тези средства могат да се използват целево за справяне с енергийната бедност и за подпомагане на индустрията.

Отпадъци: законодателни пропуски и финансови неясноти

Попов посочи, че законодателството за отпадъците е остаряло и непълно: много категории отпадъци просто не са уредени. За да се постигне реален напредък, според него са нужни повече предприемчивост и активност от страна на общините.

Министерството остава „в голям дълг“ по отношение на няколко законодателни и регулаторни инициативи — сред тях въвеждането на депозитна система, прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и корекция на нелогично високите продуктовите такси. Попов изрази надежда в следващия месец и половина секторът да стане по-прозрачен, тъй като в момента много от методите за формиране на такси са неясни и икономически необосновани.

Защо еко таксите са по-високи у нас

Според Попов част от обяснението е, че през миналата година оползотворяващите организации — частни субекти — са повишили таксите. Тези организации функционират с недостатъчен директен и надежден контрол, който липсва в българското законодателство. Той допълни, че има лостове за промяна, включително въвеждането на допълнителни категории отпадъци, изисквани от Европейската комисия.

Надежда за законодателни промени

МОСВ подготвя пакет от законодателни промени, които целят по-голяма отчетност, прозрачност и конкуренция в секторите вода и отпадъци. Попов апелира към бъдещите депутати да подхождат отговорно — тези промени, ако бъдат приети и приложени, могат значително да подобрят работата на системите и да ограничат сивите практики.