Машината от Антикитера — древният механичен „компютър“, открит през 1902 г.
Неочаквана находка в морето
През май 1902 г. група гмуркачи, събиращи водни гъби, биват принудени да спрат на малък гръцки остров заради буря. При едно от гмурканията те забелязват на морското дъно купчина разпръснати статуи – свидетелство за древно корабокрушение. Сред артефактите, извадени от над 60 метра дълбочина, са и няколко бронзови парчета, първоначално отъждествени като части от скулптури.
Откритието на Валериос Стаис
На 17 май 1902 г. археологът Валериос Стаис, който изучава материалите от корабокрушението, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Когато корозираният бронз се разчупва, от него изплуват зъбчати колела. Стаис предполага, че е открил фрагмент от сложен часовников механизъм и публикува своята теза. Публикацията среща силен скептицизъм и обвинения в измама — мнозина смятат, че античните майстори не са могли да конструират подобни устройства. Под обществен натиск наблюденията за дълго време остават встрани.
Какво представлява механизмът
По-късни и по-детайлни изследвания показват, че откритият предмет, известен като Механизмът от Антикитера, е бил сложна система от зъбчати колела. Томографски анализи и реконструкции установяват, че първоначално устройството е съдържало близо 40 различни предавки, сглобени в кутия с приблизителни размери 34×18×9 см. На предната страна имало „циферблат“ с текстове и маркировки — частичноразчетени — които подсказват астрономско предназначение.
Популяризация и историческо значение
Широката известност на откритието идва след статията “Древногръцкият компютър” от Дерек де Сол Прайс, публикувана през 1959 г. в Scientific American. Механизмът привлича вниманието на историци, археолози и инженери като пример за изключително напредничаво антично техническо мислене.
Астрономическата функция и цикълът Сарос
Радиовъглеродни и други изследвания датират устройството в интервала около 150–100 г. пр.н.е. Част от съвременните анализи се съсредоточават върху сегментите, отговорни за прогнози на затъмнения. Те използват теоретичната рамка на цикъла Сарос — 223 синодични месеца на Луната, равни на 6 585,32 дни (приблизително 18 години). По-практичният период екселигмос (Exeligmos) представлява три сароса или 19 756 дни и е удобен, защото дава цяло число дни.
Учени пресмятат, че ако като референтна точка за сароса се избере 12 май 205 г. пр.н.е., механизмът би дал най-точни предсказания за затъмнения. Това води до заключението, че конструкцията е била разработена през края на III — началото на II в. пр.н.е., макар да се уточнява, че тази дата може да отнася до източника на знанието или до времето на замисляне на архитектурата, а не непременно до конкретния момент на сглобяване.
Древни свидетелства и днес
Идеята за механични астрономически уреди не е напълно чужда на античната традиция: в съчинения като това на Цицерон “За природата на боговете” се споменава приятелят Посидоний, който създал устройство, “възпроизвеждащо движението на Слънцето, Луната и петте планети”. Самият Механизъм от Антикитера и съвременни реконструкции на неговата работа се съхраняват в Националния археологически музей в Атина, където продължават проучванията и реставрацията му.
Защо находката е важна
Откритието доказва, че древните инженери притежавали знания и умения за изграждане на много сложни механични композити, съчетаващи астрономия и механика. До днес Механизмът от Антикитера остава един от най-впечатляващите примери за технологична иновация в античността.