Проучване показва: 37% вярват, че за 20 години България ще стане по-добро място за живот

June 4, 2026 Информирваш ме

Двойствено обществено мнение за настоящето и надежда за бъдещето

Последно изследване на „Тренд“, представено на Green Transition Forum, очертава смесени нагласи сред българите: преобладава усещането за застой в настоящето, но съществува и значителен дял оптимисти за следващите две десетилетия.

Как българите възприемат днешната ситуация

52% смятат, че страната е в застой — нито напредва, нито упада;
28% смятат, че България върви към упадък;
14% виждат процес на напредък и модернизация.

Очаквания за следващите 20 години

Въпреки критичната оценка за настоящето, перспективите за бъдещето не са единствено песимистични. Резултатите показват разнообразни нагласи:

31% гледат оптимистично към развитието през следващите 20 години;
40% са нито оптимисти, нито песимисти;
37% очакват, че България ще бъде по-добро място за живеене;
30% смятат, че няма да има съществена промяна;
17% прогнозират влошаване на качеството на живот.

Къде гражданите очакват напредък

Най-големи надежди за подобрение гражданите възлагат на икономиката и доходите — 39% сочат тази сфера като най-вероятна за развитие през следващите 20 години. Други ключови области са:

Технологии и дигитализация: 24%;
Граждански права и демокрация: 21%;
Образование, наука, инфраструктура и транспорт — също сред посочваните направления.

Най-големи опасения

Демографската криза остава водещ проблем: около половината от анкетираните очакват влошаване или застой в тази област. Други тревоги включват:

Корупция и управление: 36% имат негативни прогнози;
Социално неравенство: 30% прогнозират проблеми.

Силни страни според общественото мнение

Сред предимствата, които българите посочват като ресурс за бъдещото развитие, са:

Природни ресурси и климат: 27%;
Географско положение: 18%;
Културно наследство и туризъм: 18%;
Човешки потенциал и членство в ЕС също се открояват като важни предимства.

Ценности и очаквана промяна в морала

Проучването подчертава и силен дефицит на основни обществени ценности. Най-ощетени според българите са:

Почтеност и отговорност: 55% посочват липсата им като най-голям проблем;
Грижа за общото благо: 32%;
Толерантност и солидарност: 26%.

Когато се пита кои ценности трябва да водят след 20 години, 49% избират почтеност и справедливост, а 33% — национална гордост и културна идентичност. Сред другите предпочитани ценности са свобода и лична отговорност, равенство и социална солидарност, както и иновации и предприемачество.

Заключение

Данните показват, че обществените очаквания за бъдещето на България не се свеждат само до икономически растеж. Голям процент граждани свързват желаната промяна с морално обновление — повече справедливост, почтеност и отговорност, комбинирани с развитие в икономиката, технологиите и гражданските свободи.