Юнският преврат 1923: как бе свален Ал. Стамболийски

Кратък преглед

На 9 юни 1923 г. в България се реализира военен преврат, довел до падането на кабинета на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и поставил основите на нов, сговористки режим. Операцията съчетаваше военна организация, политически заговор и подкрепа от двореца.

Кои стояха зад заговора

Основните актьори бяха Военният съюз и организацията "Народен сговор", подпомогнати от части от столичния гарнизон и провинциалните военни формирования. Заговорът се координираше тайно с двореца: без знанието и одобрението на цар Борис III не се предприемаше нищо мащабно.

Причини и политически контекст

Причините за акцията бяха комплексни: недоволство към политиката на земеделското правителство, страховете на монархията и десните партии от разрастването на БКП, както и икономически интереси на едрия и лихварския капитал, засегнати от реформите на БЗНС. В резултат десните формации и двореца избраха нелегални средства след провала на опитите за борба с правителството по конституционен път.

Пътят към преврата

След поражението на консервативните формации в опитите им да свалят правителството легално, те се обединиха в по-големи блокове (Конституционният блок) и в крайна сметка прибягнаха до военен заговор. Военният съюз провери и инфилтрира гарнизоните, привлече част от офицерския корпус и мобилизира резервистки организации и младежки формации. ВМРО също влезе в действие с провокации през пролетта на 1923 г., които отклониха вниманието на властта от централните заговорници.

Първичен повод

Непосредствена искра станаха острите нападения на Александър Стамболийски срещу десницата и едрия капитал, както и проявеното от него пренебрежение към монарха по време на посещение в Хасково през май 1923 г. Тези реакции подействали като решаващ сигнал за царя и заговорниците.

Изпълнение на плана

Датата на удара бе определена за нощта между 8 и 9 юни 1923 г. В столицата действията бяха ръководени от високопоставени запасни офицери и полковници. Желаещите да влязат в новото правителство — сред които проф. Александър Цанков — бяха привикани в дома на запасния ген. Иван Русев на 8 юни вечерта. Операцията стартира синхронизирано: войските и военните части окупираха ключови обекти (поща, гара, държавни учреждения), арестуваха земеделски министри и депутати, а полицията оказа малка и локална съпротива.

Решението на двореца

След като заговорниците доказаха, че контролът е овладян и в провинцията, в двореца "Врана" бяха внесени указите за сваляне на правителството. Цар Борис III подписа и утвърди новото служебно правителство, с което превратът придоби официално легитимност.

Местна съпротива и последствия

По-организирана отпорна акция бе регистрирана в някои райони като Карловско, Шуменско и Пазарджишко, където самият Стамболийски поведе масите. Въпреки това съпротивата беше бързо и решително смазана. След преврата последва политическо пречистване и дълъг период на ескалация и преследвания в обществено-политическия живот на страната.

Наследство

Събитията от юни 1923 г. бележат една от най-драматичните и кървави вълни в следвоенната ни история: превратът промени баланса на силите, ускори репресиите и задълбочи политическите разломи в България.