КЕВР и новите цени: защо поскъпването на парното и тока изглежда неизбежно

Експерт: Повишението е обосновано и добре балансирано

Предложението на работната група към Комисията за енергийно и водно регулиране за по-високи цени на парното и електроенергията е резултат от натискa на икономическата реалност, смята Антон Иванов — енергиен експерт от Български енергиен и минен форум. Според него промяната е логична и носи елемент на разумно балансиране между интересите на потребителите и нуждите на доставчиците.

Инфлацията диктува движението

Иванов обяснява, че инфлацията оказва пряк ефект върху разходите за производство на ток и топлинна енергия, тъй като основни суровини и услуги поскъпват. Въпреки това предложеното вдигане на цените е под средната стойност на инфлацията, което според него показва опит за щадящ подход.

Разминаване между исканията и решението

Експертът отбелязва, че заявените от енергийните дружества искания са били значително по-големи — най-шумният пример е искането на Топлофикация София за 30% увеличение, докато предложението на работната група е около 5%.

Роля на КЕВР при прегледа на разходите

Според Иванов дружествата откриват своите баланси, а регулаторът преглежда и признава част от разходите или препоръчва те да бъдат оптимизирани. Това създава процес на търсене на компромис и разпределяне на тежестта между заинтересованите страни.

Финансовото състояние на топлофикациите

Докладът на работната група показва, че над половината от топлофикациите са завършили миналата година с финансови загуби. Това не е проблем само на столичната система — повечето дружества са в затруднено положение, според числата в доклада.

Възможни решения и съпротиви

Една от предложенията, поддържани от Българския енергиен и минен форум, е преминаване към концесионни модели за управление на топлофикациите. Иванов посочва, че идеята често се отхвърля и че без професионален мениджмънт публични назначения трудно ще решат структурните проблеми, тъй като подложените на политически натиск управители не могат да проведат необходимите реформи.

Пазарни промени и внос на електроенергия

Иванов изтъква, че вносът на ток не се дължи единствено на технически фактори, а и на това, че регионалният пазар е станал много конкурентен. Влязоха нови производители с финансов ресурс, които могат да предлагат по-ниски цени, за да останат в играта, а това затруднява позицията на българските конвенционални централи.

По-трудно проследяване на разходите

Пазарната динамика също така прави невъзможно лесното проследяване на центровете за разходи по веригата на доставки — на борсата често не е ясно чия точно е предлаганата енергия и на коя платформа се търгува. Това усложнява контрола и регулаторните реакции.

От износител към пазарен балансьор

България постепенно губи ролята си на нетен износител и става балансьор на регионалния пазар, което се отразява върху търсенето на продукцията на конвенционалните централи. Докладът отчита значително понижение в производството на такива мощности, включително на част от централите в енергийния микс.

Краткосрочно оцеляване и дългосрочни решения

Иванов приветства, че все пак част от енергията на конвенционалните централи намира пазар за битово потребление, което помага например на ТЕЦ „Марица Изток 2“ да поддържа минимален състав. За устойчиво решение обаче са необходими нови мощности, които да заместят излизащите от експлоатация въглищни централи и да осигурят дългосрочна енергийна сигурност.

Ключовите теми остават балансирането между защита на потребителите и осигуряване на жизнеспособност на производителите, както и необходимостта от структурни промени в управлението на сектора.