Паргов: Брюксел държи ключа за енергийната криза, не ‘Дондуков’

Защо мерките у дома са само временни

Според Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, краткосрочните мерки, които правителствата прилагат срещу задълбочаващата се енергийна криза, не решават същинския проблем. В ефира на предаването „България, Европа и светът“ по Радио ФОКУС той изтъкна, че помощи, намаляване на ДДС, препоръки за пестене или временни ограничения са само спешни корекции, но не и устойчиво решение.

В центъра на решенията — Европейската комисия

Паргов посочи, че истинската промяна трябва да дойде от институциите в Брюксел — Европейската комисия и Европейският парламент. Там, според него, се взимат ключовите решения, които влияят на пазара на енергия в целия съюз и на възможностите за национални политики.

Ядрената енергетика: призната стратегическа грешка

Една от важните крачки в Брюксел, която Паргов приветства, е признаването, че ограничаването на развитието на ядрената енергетика в Европа е стратегическа грешка. „Това решение ще ни струва скъпо, особенo на страни като Германия“, подчерта той.

Намаляването на цената на въглеродните квоти беше определено от Паргов като правилна стъпка — според него стремежът към амбициозната „Зелена сделка“ е бил прекален и е понижил конкурентоспособността на Европа спрямо други региони.

Въглищните централи като краткосрочен инструмент

Паргов обърна внимание и на ролята на въглищните централи при овладяване на кризата. По думите му България има ресурс да смекчи непосредствените последици, ако се прояви политическа воля. При по-ниска цена на емисионните квоти, производството от ТЕЦ-ове може да направи електроенергията по-достъпна и по-евтина в кратък период.

Дългосрочна перспектива — нови ядрени мощности

Като дългосрочно и стратегическо решение Паргов посочи строителството на нови ядрени мощности, в това число проекта за АЕЦ „Белене“. Той отбеляза, че въпреки международните санкции срещу Русия, проектът не е без шансове — френската компания Framatome е проявила интерес и поддържа контакти, включително и с руския Росатом.

„Трябва да променим стратегията, защото и наличните горивни запаси няма да са достатъчни за дълъг период“, предупреди експертът.

Икономическият ефект и ролята на Русия

Паргов критикува и позицията на Европа спрямо Русия, посочвайки, че при продължаващ конфликт Москва печели значителни приходи от енергийния сектор. „Русия е един от големите печеливши от тази криза — при продължение на конфликта приходите ѝ могат да достигнат милиарди долари. Украйна вече алармира, че средства ще бъдат впрегнати за фронта“, каза той.

Какво следва

По думите на Паргов отговорът на кризата изисква не само временни мерки в отделни държави, а координирана европейска стратегия: преразглеждане на енергийните политики, инвестиции в ядрен капацитет и реалистична оценка на пазарните и геополитическите рискове. Само така според него може да се върне конкурентоспособността и да се намалят уязвимостите на континента.