Президентът Кенеди стартира програмата „Аполо“ за кацане на Луната
Решителна заявка пред Конгреса
На 25 май 1961 г. президентът Джон Ф. Кенеди отправя към Конгреса амбициозно предложение, което полага началото на програмата „Аполо“. В своето обръщение той формулира ясна цел: „Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира за постигането на целта преди края на това десетилетие – кацане на човек на Луната и безопасно връщане на Земята.“
„Нито един космически проект в този период няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-важен за изследването на космоса и никой няма да бъде толкова трудно или скъпо изпълним.“
Какво представляваше „Аполо“
Програмата е замислена като следваща стъпка след проекта „Меркюри“. Докато капсулата „Меркюри“ поддържаше единичен астронавт в ниска околоземна орбита, „Аполо“ трябваше да изпраща екип от трима астронавти до окололунна орбита и да осъществи кацане на повърхността на Луната, с връщане обратно на Земята.
Политика, финанси и ръководство
Идеята за пилотиран лунен полет се оформя още в края на 50-те и началото на 60-те години по време на администрацията на Дуайт Айзенхауер, но проектът получава по-сериозен тласък след победата на Джон Ф. Кенеди през ноември 1960 г. Кенеди назначава Джеймс Е. Уеб за директор на НАСА и подкрепя искане за значително увеличение на бюджета на агенцията, което ускорява разработката на новите системи и ракети.
Задействане след съветския пробив
Полетът на Юрий Гагарин на 12 април 1961 г. – първият човешки полет в космоса – засилва притесненията в САЩ за технологическо изоставане. След този успех мнозина в Конгреса заявяват готовност да подкрепят лунна програма, а на 20 април Кенеди изпраща меморандум до вицепрезидента Линдън Джонсън с искане за преглед на състоянието и възможностите на американската космическа програма.
Джонсън отговаря около седмица по-късно, заключавайки, че „евентуално пилотирано кацане на Луната е достатъчно далеч в бъдещето и е много вероятно САЩ да го постигнат преди СССР.“
Подсилване на ангажимента
След утвърждаване от Конгреса и подкрепа от финансовите структури, „Аполо“ получава необходимите ресурси и се превръща в национален приоритет. В речта си в Университета „Райс“ на 12 септември 1962 г. Кенеди допълва мотивацията: „…Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим други неща, не защото те са лесни, а защото са трудни…“ — тези думи обобщават духа, който движи програмата напред.
Наследство
„Аполо“ се оформя като комплексна техническа и организационна програма, чиято цел е не само да победи съперника в надпреварата до Луната, но и да разшири границите на човешките възможности в космоса. Решенията и ресурсите от ранните години на проекта полагат основата за последвалите мисии, включително историческото кацане през 1969 г.
