Свят

Тръмп оттегли идеята за военна намеса в Гренландия

Посланикът на САЩ в Копенхаген: силов сценарий вече не е на масата

Американският посланик в Дания Кенет Хауъри обяви при откриването на новото консулство в Нуук, че въпросът за използване на военна сила срещу Гренландия е изваден от дневния ред. Изявлението бе отразено от датските медии tv2.dk и Berlingske и цитирано по радиото KNR.

Кратка ретроспекция

В началото на годината, в интервю за The Atlantic, Доналд Тръмп коментира, че САЩ „трябва“ да имат контрол над Гренландия по съображения за отбрана. Тогава той заяви, че островът е стратегически важен и че САЩ имат интерес към неговото използване в националната си сигурност.

Утежняващи твърдения и последващи отстъпки

Президентът многократно изрази недоверието си в способността на Дания да гарантира сигурността на автономния регион и посочи, че около Гренландия има флоти на Русия и Китай. Впоследствие обаче Тръмп увери, че не планира да завзема територията с военна сила и дори се пошегува с възможността да я „купи“ или да я направи част от САЩ като 52-ри щат.

Някои странни образи и реторика

По време на изказванията си Тръмп използва метафори, сред които коментар, че отбраната на Гренландия била „като два кучешки впряга“, и предупреждаваше, че ако САЩ не действат, Русия или Китай биха могли да заемат острова. След това добави, че не възнамерява да нахлуе, а по-скоро да намери друго решение.

Датско разследване и въпросителни

През март датската обществена телевизия DR съобщи, позовавайки се на 12 източника, че датски войски, изпратени в Гренландия през януари, са пренесли експлозиви с тях — твърдение, според което подготовката е била за евентуална реакция на възможна външна намеса. Тези разкрития разпалиха допълнителни дискусии в Копенхаген и регионалните столици за сигурността и бъдещия статут на острова.

Кой решава бъдещето на Гренландия

Според изказването на американския посланик окончателният избор за съдбата на Гренландия трябва да бъде оставен в ръцете на самите гренландци. Дебатът обаче остава жив — както сред политиците, така и в медиите — относно балансa между стратегическите интереси и правото на автономните общества да вземат решения за своята територия.