Бюджетът под натиск: Велев алармира за риск от 5% дефицит

Ръст на разходите и риск за фискалната стабилност

Държавните разходи в бюджетната сфера растат с необичайно високо темпо и, според председателя на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, това може да избие бюджетния дефицит до около 5% от БВП до края на годината. Официалната прогнозна граница остава 3%, но липсата на реални структурни реформи и предизборните разходи увеличават риска за публичните финанси.

Причини и тревоги

Велев посочи, че положението на публичните финанси не е благоприятно от няколко години и че традиционният първоначален излишък вече е изчезнал. Ключов фактор за натрупания дефицит са силно нарасналите разходи за администрацията.

„За последните пет години има почти удвояване на възнагражденията в държавния сектор при нисък ръст на производителността“, коментира Велев, предупреждавайки, че тези диспропорции носят риска от т.нар. „гръцки сценарий“.

Според бизнеса ръстът на заплатите в държавната администрация за миналата година е бил един от най-високите в ЕС — в рамките на 12–13%.

Политическата рамка в навечерието на изборите

Дискусията за бюджетната стабилност се задълбочава с наближаването на предсрочните парламентарни избори. Велев отбеляза, че в обществените дебати ГЕРБ и новата коалиция, свързвана с президента Румен Радев — „Прогресивна България“, предлагат мерки за бюджетна консолидация. В същото време БСП настоява за въвеждане на прогресивна данъчна скала.

Председателят на АИКБ подчерта, че повечето политически сили декларират стремеж към „здрави публични финанси“, но липсват конкретни и реалистични планове за съкращения и реформи в администрацията. „Никой не обяснява как ще постигнем необходимите структурни промени, освен с абстрактни идеи като използване на изкуствен интелект. Никой не казва директно, че трябва да намалим около една четвърт от заетите в бюджетната сфера“, заяви Велев.

Външни рискове: кризата в Близкия изток

Велев коментира и ескалиращото напрежение в Близкия изток. Военните действия и блокирането на корабоплаването през Ормузкия проток вече имат реални последици за глобалните доставки. Според него най-тежките икономически ефекти от спирането на танкерите тепърва ще се усетят в Европа и в България.

В тази връзка той призова за спешно преразглеждане на европейската система за търговия с емисии (ETS), за да бъде смекчен ударът върху конкурентоспособността на промишлеността в условията на влошена геополитическа и енергийна обстановка.

Кратко резюме

Краткосрочните фискални предизвикателства, комбинирани с външни шокове и липсата на ясни административни реформи, според Велев правят изпълнението на официалния бюджетен план много по-трудно. Бизнесът и работодателската общност настояват за по-строга бюджетна дисциплина и конкретни мерки за повишаване на ефективността в държавния сектор.