България

Одит: фрапиращи ценови аномалии при скъпи лекарства в 7 държавни болници

Какво показа проверката

Министерството на здравеопазването извършва одит в седем държавни болници – четири в София и три в провинцията – заради значителни разлики в цените на скъпо струващи лекарства, които не са включени в Позитивния лекарствен списък и се купуват директно за конкретни пациенти.

Фрапиращи примери на несъответствия

При проверките са открити крайни несъответствия при търговската стойност на един и същи медикамент: в някои случаи разликата е в десетки хиляди лева за една и съща търговска единица, опаковка и концентрация.

  • Лекарствен продукт A: 46 000 лв. в една болница, 424,70 лв. в друга и 150 402 лв. в трета.
  • Друг продукт: 23 018 лв. спрямо 64 375 лв. в различни болници.
  • Лекарство C: 8 000 лв. срещу 36 000 лв.
  • Продукт D: разлики между 18 000 и 44 000 лв.
  • Продукт E: разлики между 15 000 и 40 000 лв.
  • Допълнителни случаи: два столични лечебни заведения купили медикамент за 1 400–1 600 лв., а болница в Пловдив за 10 800 лв.; друг медикамент – 2 300–2 400 лв. в София и 15 210 лв. в Пловдив; един от най-фрапиращите примери – 517 лв. в София срещу 8 500 лв. в Пловдив.

Какви лекарства са засегнати

Става дума главно за медикаменти извън Позитивния списък – много от тях се използват при редки и тежки заболявания. Някои са регистрирани в ЕС, но нямат официално определена цена в България; други са напълно нерегистрирани.

Процедура за заплащане и подбор

Заместник-министърът на здравеопазването описа механизма: финансирането минава чрез трансфер от Министерството на здравеопазването към НЗОК. Има специална процедура за случаи извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, често за пациенти до 18 години. Болниците подбират лекарството чрез комисия от трима лекари, договарят доставчик и след приложението представят фактура на НЗОК, която заплаща чрез получения трансфер.

Финансови тенденции и прозрачност

За 2025 г. се отбелязва значителен ръст в броя издадени заповеди за заплащане в сравнение с 2024 г. – което означава, че повече пациенти са получили достъп до лечение, но същевременно разходите също са нараснали, частично поради поскъпване на медикаментите.

От всички заявления до НЗОК за лечение, 55,7% от разходите за 2025 г. са свързани с тези скъпи, нерегистрирани медикаменти – тоест над половината от средствата са насочени към тази група лекарства.

Министерството установи липса на детайлна и структурирана отчетност от страна на НЗОК: в наличните отчети не е ясно за кой конкретен медикамент, за кой пациент и каква сума е заплатена. Затова е поискано преработване на отчетния процес, за да се постигне по-голяма прозрачност.

Планирани промени

Екипът на Министерството на здравеопазването заедно с Министерството на финансите възнамерява да промени правилата за финансиране и ценообразуване на скъпоструващите лекарства. Основният извод от анализа е, че за 2025 г. (и вероятно за предходни години) държавата е платила многократно по-високи суми за едни и същи лекарства. При прилагане на нормални или най-ниските използвани цени би се освободил финансов ресурс, който може да подсигури лечение за повече пациенти или да бъде насочен към други приоритетни дейности.

Следващи стъпки

Одитът в седемте държавни болници продължава, а резултатите ще определят дали ще бъдат предприети разследвания или промени в практиките на обществените лечебни заведения и в системата за заплащане. Министерството и финансовото ведомство ще работят за въвеждането на по-строги и прозрачни правила при закупуването и плащането на тези лекарства.