Културният сектор под натиск: библиотеки и сцени с намалени бюджети преди 24 май

Налягане върху културата в навечерието на 24 май

В навечерието на празника на българската писменост институции като библиотеки, театри, читалища и музеи получиха указания да актуализират бюджетите си за годината — да ги формират на ниво до 90% от средствата, изразходвани през миналата година. За представителите на сектора това е пореден сигнал за системното недофинансиране, което отдавна поставя под риск работните места, грижата за фонда и достъпа на гражданите до култура.

Заплати и устойчивост на професията

От бранша посочват, че възнагражденията в културата остават близо до минималната заплата, далеч под средните стойности за страната. Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“, отбелязва, че много от институциите разчитат исторически на ентусиазъм: „Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“

Заместник-директорът на Регионален исторически музей — Благоевград, Михаела Василева, дава пример за нива на заплащане: служител с над 20 години стаж получава приблизително 900 евро месечно (по нейни думи не е сигурна дали сумата е брутна или нетна, тъй като включва клас, квалификация и други надбавки). По думите ѝ младите кадри често започват с минимални възнаграждения, което отблъсква нови хора от професиите в културата.

Проблеми с поддръжката и инфраструктурата

Недостатъчните средства не се отразяват само върху персонала. Музеите и библиотеките сериозно страдат от остаряла материална база и липса на средства за поддръжка. Националната библиотека, например, се бори с течащ покрив от години. В Благоевград регионалният музей е в ремонт и е затворен за посетители — което означава загуба на значителна част от собствените приходи за над година.

Свободните артисти и младежта в изкуствата

За свободните творци устойчивостта е още по-голям проблем. Николай Колев, художник от Русе с 40-годишна кариера, споделя, че в неговата общност младите почти липсват: „Всички, които завършват, не знам къде отиват… от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години.“ Това създава демографска пустота в представянето и развитието на визуалните изкуства в провинцията.

Достъпът до култура: измерване и данни

Независимата организация „Фабрика за идеи“ от години следи индекса „Достъп до култура“. Основателката Янита Танева предупреждава, че в някои дейности над 80% от българите не са посетили нито едно събитие, което потвърждава съществуването на широка културна пропаст между град и село и между различните социално-икономически групи. Индексът измерва ефективността на държавните разходи за култура и в момента показва, че общественият ефект е недостатъчен.

Прозрачност и разпределение на средствата

Браншовите представители настояват за по-голяма яснота как се разпределят средствата в рамките на бюджета на Министерството на културата. „Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване,“ казва Кирил Бинев. Художникът Николай Колев добавя: „Колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл.“

Как отговаря Министерството

В отговор на запитване Министерството на културата съобщава, че в момента прави анализ на състоянието на ведомството и че на база резултатите ще бъдат направени предложения по бъдещите бюджети. Засега обаче липсва конкретика кога и как ще бъде подобрена прозрачността и подкрепата за институциите и артистите.

Заключение

Намаляването на разходите — дори и с 10% в рамките на указанието за формиране на бюджети до 90% от миналогодишните — само подчертава уязвимостта на сектора. Комбинацията от ниски заплати, остаряла инфраструктура и неравномерен достъп до култура поставя въпроса кои решения биха позволили на културните институции да изпълняват мисията си и да задържат и привлекат кадри. Междувременно много от успехите на българската култура извън страната се дължат главно на личния труд и упоритостта на артистите, а не на системна подкрепа.