Софийската опера представя Вагнеров фестивал с „Пръстенът на нибелунга“ и богата онлайн програма

Фестивалът: дати и послание

Между 26 май и 14 юни Софийската опера организира годишния си Вагнеров фестивал, който ще привлече почитатели на Рихард Вагнер от страната и чужбина. Събитието е посветено на 150-годишнината от емблематичния Байройтски фестивал и на премиерната постановка на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ в рамките на програмата.

Основна програма

В центъра на фестивала са шест акомпанирващи заглавия на живо, сред които четирите опери от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и две самостоятелни заглавия:

• „Рейнско злато“ – 26.05
• „Валкюра“ – 27.05
• „Зигфрид“ – 29.05
• „Залезът на боговете“ – 31.05
• „Лоенгрин“ – 12.06
• „Танхойзер“ – 14.06

Стрийминг и допълнителни заглавия

За зрителите извън залата са предвидени онлайн излъчвания на още три опери:

• „Летящият холандец“ – 5.06 от 20:00
• „Тристан и Изолда“ – 6.06 от 16:00
• „Парсифал“ – 7.06 от 16:00

Екип и диригенти

Режисьор на фестивалната програма е Пламен Карталов. Константин Тринкс е определен за диригент на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и на „Танхойзер“, а Мартейн Дендивел оглавява „Лоенгрин“.

Кратка ретроспекция

Пламен Карталов е основният двигател зад съвременната вагнерова история в Софийската опера. Инициативата започна преди десетилетие и половина с цел да бъде отбелязана 200-годишнината от рождението на композитора през 2013 г. Първите премиери от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ се реализираха поредно: „Рейнско злато“ (2010), „Валкюра“ (2011), „Зигфрид“ (2012) и „Залезът на боговете“ (2013). Всички постановки бяха осъществени с преобладаващо български солисти.

В музикално-стилистичната подготовка театърът получи подкрепа от признатия вагнеров специалист Рихард Тримборн, сътрудник на Карлос Клайбер и Волфганг Савалиш. В следващите години репертоарът беше разширен с още заглавия – „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“. През 2023 г. се състоя нова продукция на „Пръстенът на нибелунга“ по повод 210-годишнината от рождението на композитора, последвана от постановките на „Лоенгрин“ (2024) и „Танхойзер“ (2025).

В подготовката на вокалните партии активно участваха световноизвестни интерпретатори като камерзенгерин Анна Томова-Синтова и камерзенгер Курт Ридъл, които допринесоха за професионалната подготовка на българските певци.

Репертоарното наследство и международно признание

Днес в репертоара на Националния оперен театър фигурират девет заглавия от байройтския канон. Следващата амбициозна стъпка е българската премиера на десетата опера – „Нюрнбергските майстори-певци“ – планирана за 2027 г.

Българските постановки на Вагнер получиха международно внимание и бяха поканени на гастроли в Минск (Беларус), Любляна (Словения), Фюсен (Германия), Москва (Русия), отново във Фюсен с нова „Валкюра“, както и в Скопие (Северна Македония), Салерно (Италия) и Загреб (Хърватия).

Значение и бъдеще

По думите на Пламен Карталов, проектът е превърнал Софийската опера в сцена, която „прекрачва към нови измерения“ и доказва готовност да се развива в синхрон със световните практики на големите оперни къщи. Вече шестнайсет години тази инициатива вдъхновява нови поколения певци и утвърждава театъра като значим център за интерпретация на вагнеровата традиция.