ЕК започва процедура за свръхдефицит срещу България заради растящите публични разходи

Европейската Комисия предприема действие

Европейската комисия ще задейства процедура за свръхдефицит срещу България след скок на бюджетния дефицит до 3,5% от БВП миналата година — над разрешения праг от 3% за страните в еврозоната. Решението, според официални източници, ще бъде оповестено следващата седмица и може да доведе до засилено напрежение на финансовите пазари и по-високи разходи по държавния дълг.

От какво се получи дефицитът

Комбинацията от повишени заплати в публичния сектор, увеличени плащания за пенсии и растящи военни разходи претовари държавния бюджет. В същото време правителството не постигна амбициозните си цели за приходите от данъци, което допълнително увеличи разликата между приходи и разходи.

Близките прогнози и възможни последици

По последната прогноза на Комисията дефицитът ще нарасне още — до 4,1% през следващата година и 4,3% през 2027 г. Освен потенциалното влошаване на кредитните условия, стъпката може да засили политическото напрежение между София и Брюксел.

Цитати от управляващите

Премиерът Румен Радев коментира пред кабинета: „Тази година дефицитът ще бъде още по-голям. Балонът се спука.“ Той обвини предишните политики за тежкото наследство върху публичните финанси.

Контекст: членство в еврозоната и фискални правила

България се присъедини към еврозоната през януари, след години на политически турбуленции и ожесточени дебати. Един от условията за влизане бе спазване на фискалните правила на ЕС — дефицит под 3% и държавен дълг под 60% от БВП — условия, които за първи път отстъпиха през миналата година.

Европейския пейзаж

В момента около десет държави са под подобна процедура, сред които и големи членки като Италия и Франция. Малта вече успя да намали дефицита си и ще излезе от режима. Някои държави, включително Германия, въпреки прогнози за дефицит над 3%, няма да попаднат в процедура заради клауза, която освобождава от наказателни мерки разходите, свързани с отбраната.

Вътрешнополитически измерения

Икономическите трудности и широкоразпространената корупция предизвикаха масови протести, които свалиха предишното правителство. Радев, бивш президент и лидер с по-критична към ЕС и САЩ реторика, разчита на обещанията си за борба с корупцията, но все още се нуждае от подкрепата на прозападни партии, за да реализира реформи.

Думите на Асен Василев

Асен Василев, бивш финансов министър и лидер в парламента от либералната партия, описа предишната фискална политика като „абсолютно отвъд всякаква логика“ и призова правителството да се върне към фискална дисциплина, целяща дефицит от 3% още през 2026 г. Той добави: „Процедурата ще бъде прекратена и няма да има последствия за България, ако тази година сме добре.“

Какво може да се очаква

Оттук нататък фокусът ще бъде върху бюджетната дисциплина и възможните корекции в приходната и разходната част на бюджета. Европейската Комисия ще следи отблизо изпълнението на плана за корекции, а политическите решения в София ще определят дали страната ще успее бързо да се върне към фискалните изисквания.