Ормузкият проток блокиран: петролният износ спада, алтернативите са ограничени

Кратко обобщение

Блокадата на Ормузкия проток, предизвикана от ескалацията в Близкия изток, принуждава регионалните производители да търсят обходни маршрути, а вносителите — нови източници на суров петрол. Това са изводите на Международната агенция за енергията (МАЕ) и компанията за проследяване на морски товари Kpler, цитирани от агенции.

Мащабът на прекъсването

Преди конфликта около 20 милиона барела дневно — приблизително 20% от световната консумация — преминаваха през протока, свързващ Персийския залив с международните пазари. По последни данни близо 350 танкера, пълни или празни, са блокирани, докато поне 80 кораба успяха да пресекат от началото на военните действия.

Иран е обявил, че кораби, свързани със САЩ и техни съюзници, представляват “легитимни цели”, което допълнително увеличава риска за преминаващите кораби и съоръжения.

Частични обходи в региона

Някои страни в региона могат да пренасочат част от потоците през тръбопроводи и пристанища извън Ормузкия проток, но капацитетът е ограничен.

• Саудитска Арабия използва тръбопровода от Абкайк към Янбу на Червено море и в началото на кризата отчете рекордни износи от западните си пристанища — около 5,9 млн. барела дневно в сравнение с 1,7 млн. през 2025 г. Компанията Saudi Aramco заяви, че капацитетът може да достигне 7 млн. барела на ден в близките дни.
• Обединените арабски емирства трансферират суров петрол през Фуджейра в Оманския залив, но този коридор обичайно носи около 1,5 млн. барела дневно (с възможност за 1,8 млн.).

Комбинираният допълнителен капацитет на Саудитска Арабия и ОАЕ възлиза на приблизително 5,5 млн. барела дневно според МАЕ — значителен, но недостатъчен за компенсиране на нормалния поток през протока.

Защо обходите не решават проблема

Kpler и други анализатори отбелязват, че дори при засилените износи през Янбу и Фуджейра текущите доставки от Близкия изток представляват само около една трета от обичайните обеми. Причините:

• Иранските атаки с дронове и ракети създават постоянна заплаха за тръбопроводи и терминали.
• Други възможни маршрути — например тръбопроводите през Иракски Кюрдистан или коридорите от Казахстан и Азербайджан — в момента са ограничени или понесли щети. Тръбопроводът Баку–Тбилиси–Джейхан също бе атакуван по време на кризата.
• Дългите алтернативни маршрути означават повече време за транспорт, повече кораби и допълнителни логистични предизвикателства, докато световният флот от танкери вече е на границата на капацитета си.

Глобални последици и пазарна динамика

Анализаторите очакват азиатските рафинерии да повишат вноса от Атлантическия басейн — САЩ, Западна Африка и Латинска Америка — за да компенсират дефицита от Персийския залив. Тези доставки са на по-голямо разстояние, което увеличава търсенето на танкери и повишава транспортните разходи.

Допълнителният капацитет за доставка в краткосрочен план остава ограничен до няколкостотин хиляди барела дневно — далеч от нуждите за пълно възстановяване на потоците.

Ролята на други източници

Руският износ остава непълноценна компенсация въпреки частичното му възстановяване с международна подкрепа; МАЕ запазва прогноза за средно производство около 9,3 млн. барела дневно за Русия през остатъка на 2026 г.

Възможно влияние върху цените

Преди конфликта консултантите прогнозираха средна цена на сорта Брент от около 60 долара за барел през 2026 г. След 28 февруари тези оценки вече варират между 80 и 120 долара за барел, показва анализът на Rystad Energy. Основните рискови фактори са продължаващите нарушения в доставките и ограничените алтернативни коридори.

Заключение

Понастоящем наличните обходни маршрути намаляват удара върху глобалните доставки, но не го премахват. Комбинацията от ограничен допълнителен капацитет, риск от атаки и по-дълги транспортни коридори означава, че пазарът остава уязвим и цените могат да останат повишени, докато не се възстанови нормалният трафик през Ормузкия проток.