Бъдещето на остров Св. Кирик и Юлита: археологичен глас срещу бързите решения

Кратка предистория

На остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол бе предложено да се изгради модерен пътнически кей и яхтена марина. Инициативата беше обявена в края на януари от вицепремиера и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов, който обяви прехвърляне на част от терена от Министерството на културата към държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Целта, според представителите на властта, бе развитие на туристическата инфраструктура и облекчаване на натоварването на рибарското пристанище.

Реакцията и отзоваването на решението

Решението предизвика силна обществена реакция и беше ревизирано от служебния кабинет на Андрей Гюров след вълна от недоволство. Докато част от заинтересованите страни видяха възможност за интеграция между култура, наука и туризъм, други предупредиха, че подобно разделяне може да разруши цялостната концепция за острова като културно-научен център. Археолозите и местната общност настояват, че баланс между развитие и опазване е възможен, но изисква ясна визия и дългосрочно планиране.

Виждането на археолога д-р Калин Димитров

Д-р Калин Димитров, научен ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на архипелага, дава подробен коментар за ситуацията.

Как беше взето решението

По думите му ключовото е, че решението вече е отменено, но начинът, по който бе взето, е проблематичен: липсваха консултации със заинтресованите страни. Заповедта от 21 януари 2026 г. дошла неочаквано за хората, работещи по превръщането на острова в културен, музейно-научен център. Прехвърлянето на значителна част от терена предизвика солидарна съпротива сред археолози, културни дейци, архитекти, местната власт и общността.

Защо разделянето е опасно

Според д-р Димитров проблемът не е в самата идея за пристанище, а в начина, по който част от острова беше извадена и предложена за отделно развитие с друг принципал. Такъв ход затруднява достъпа до останалите културни зони и отделя именно онези терени, които биха могли да генерират приходи, докато центърът за култура ще изисква постоянна подкрепа.

Международни партньори и ролята на ЮНЕСКО

Д-р Димитров уточнява, че не всичко на проекта е под пряката шапка на ЮНЕСКО, но организацията играе важна легитимираща роля. Центърът за подводна археология се трансформира в Институт за подводно наследство с международни функции — трансформация, която е подкрепена с договор между правителството и ЮНЕСКО и е ратифицирана от Народното събрание. Включването на международни партньори е ключово за привличане на външно финансиране, но все още липсваше решителност в реализацията на идеята, която е в обсъждане още от 2011 г.

Съжителство между пристанище и археологически обекти — възможно ли е?

Отговорът е положителен: пристанището може да функционира като част от общата инфраструктура, ако е интегрирано в концепцията. Проблемът идва, когато отделни парцели се управляват самостоятелно и без ясна координация с културния проект — това създава риск от разпокъсване на функционирането и загуба на контрол над ключови зони.

Археологическият потенциал на острова

Д-р Димитров посочва, че остават приблизително два дълги сезона полеви проучвания. Има непроучвани зони — зад сградата на Рибарското училище и на южния край на острова — които крият археологически възможности. Към края на следващата година археолозите очакват да приключат основната част от експедициите и да започнат интегрирането на разкритите структури в бъдещия проект за развитие.

Подводните находки и праисторическите селища

Подводните селища в залива ще продължат да се изследват — процес, който е по-бавен, но много обещаващ. В морската зона са регистрирани селища от късно-неолитната/каменно-медната епоха, както и от ранната и средната бронзова епоха, включително дървени наколни постройки с богат материален остатък. Според археолога не е задължително всичко да бъде изкопано: част от оставащите структури могат да бъдат оставени като своеобразен архив за бъдещи изследвания и атракции на културния център.

Заключение

Налага се внимателно балансиране между икономическите интереси и дългосрочното опазване на наследството. Ясна стратегия, публичен диалог и координация с международни партньори могат да превърнат архипелага в модел за интегрирано културно и туристическо развитие, вместо в поредния пример за поспешни решения с рискове за историята.