Как през 1703 г. Петър I основе град на Нева

На 27 май 1703 г. руският цар Петър I полага основите на нова столица на Балтийско море

Градът е замислен като стратегическа крепост и модерен търговски център, който да осигури на Русия постоянен излаз към Балтийско море — т.нар. „прозорец към Европа“. Официалният акт, с който се приема рождението на града, е поставянето на основите на Петропавловската крепост на Заячия (Хармоничния) остров в устието на река Нева. Този участък току-що е бил отвоюван от Швеция по време на Великата северна война.

Име и чуждестранни влияния

Името на града е в чест на Свети Петър — покровител на владетеля. Началната форма на названието носи следи от нидерландския език (Sankt-Pieterburch), тъй като Петър Велики е дълбоко впечатлен от холандската корабостроителна и морска култура, която служи като модел за новото пристанище и флот.

Трудностите при строежа

Изграждането трябва да се извърши в тежки природни условия: блата, влажни почви и нестабилни терени. За дренажа и оформянето на каналите са мобилизирани десетки хиляди селяни, занаятчии и войници от цялата империя. Поради липса на храна, болести и студ голям брой работници загиват, което поражда мрачната метафора, че градът е „построен върху кости“.

Ролята на Петър I и статутът на столицата

Самият Петър лично участва в чертането на първите планове за облика и разположението на новия град. Девет години след основаването — през 1712 г. — Санкт Петербург официално замества Москва като столица на Руското царство, позиция, която запазва повече от двеста години.

Промени в името през XX век

• 1703–1914: Санкт Петербург — историческото наименование.
• 1914–1924: Петроград — русифицирано име, въведено след началото на Първата световна война.
• 1924–1991: Ленинград — преименуван в памет на Владимир Ленин след неговата смърт.

След разпадането на СССР и проведен референдум историческото наименование е възстановено през 1991 г.

Наследството на този проект се вижда в богатата архитектурна и културна тъкан на града, чийто централен рол във формирането на руската модерност остава безспорен.