Иван Багрянов — назначен за мир, обречен от историята
Смяна на кабинета през юни 1944
На 1 юни 1944 г. ръководството на страната поема Иван Багрянов, който заменя подалия оставка поради нарастващото военно-политическо напрежение Добри Божилов. Силното влошаване на положението за Германия и нейните съюзници през Втората световна война принуждава регентството да търси нов ход в опит да запази позициите на България.
Опит за обръщане към Запада
Назначението на новия министър-председател е мотивирано като проба за начало на преговори със САЩ и Великобритания и за дистанциране от Третия райх. Правителството обявява курс на "външен неутралитет" и предприема амнистия за политически затворници като знак за промяна в политиката на страната. Въпреки това тези мерки не успяват да предотвратят настъплението на Червената армия през септември 1944 г.
Фалстарт и съдебна присъда
Кабинетът подава оставка официално на 2 септември 1944 г., за да даде път на правителството на Константин Муравиев — последен опит от регентството за дипломатическа промяна на развоя. След комунистическия преврат на 9 септември членовете на това правителство са арестувани от властите на Отечествения фронт и изправени пред Първи върховен състав на Народния съд.
Новаците ги обвиняват в “двулична политика” и в довеждане на страната до национална катастрофа. На 1 февруари 1945 г. съдът издава окончателни смъртни присъди без право на обжалване. В нощта между 1 и 2 февруари Иван Багрянов е разстрелян в района на Софийските централни гробища. Заедно с него са екзекутирани тримата бивши регенти, 22-ма министри и десетки депутати.
Декадите по-късно — през август 1996 г. — Върховният съд на Република България анулира и отменя присъдите на Първи върховен състав.
Личен живот: любов, двор и кариера
В личен план историята на Багрянов е белязана от драматична връзка с княгиня Евдокия. Произхождайки от семейството на чифликчия от Разградско, младият офицер бързо се налага като доверен адютант във висшия двор: служи при цар Фердинанд, преподава артилерия на младите князе Борис и Кирил и става близък с двора.
Княгиня Евдокия, тогава едва 17-годишна, се влюбва в него, но династичните правила — според Търновската конституция и европейските монархически норми — позволяват бракове за членове на кралското семейство само с чуждестепенни династии. Враждебната реакция на царя води до това Багрянов да бъде отстранен от двореца и изпратен на фронта по време на Първата световна война.
Въпреки това връзката оставя дълбок отпечатък: Багрянов запазва приятелството си с цар Борис III и продължава да е част от свитата му, докато Евдокия така и не се омъжва, отдавайки се на благотворителност, изкуство и подкрепа на своя брат.
Наследство
Краткият мандат на правителството и трагичният край на неговите ръководители отразяват острите политически промени в България през 1944–1945 г. Историята на тези събития се преосмисля десетилетия по-късно с възстановяването на правата на осъдените от Първи върховен състав, но политическите и човешките измерения на драмата остават част от колективната памет.
