Изчезнали и измъчвани: съдбите на цивилните украинци в руски плен

Лариса и Олех: 11 години с тежка несигурност

Лариса Шевандина не е виждала съпруга си Олех от май 2015 г., когато той беше отвлечен в родния им град Дебалцеве — вече под контрол на самопровъзгласилата се „Донецка народна република“. Двамата са разговаряли само два пъти в първите 24 часа след задържането му. Според очевидци маскирани въоръжени мъже са спрели колата му, изтеглили са го навън, са му сложили чувал на главата и са го откарали на неизвестно място.

След това Лариса започва собствено разследване и създава организацията „Украинско движение — връщане на свободата“, която търси информация и подкрепа за пленените граждани. Тя разказва, че въпреки че ситуацията ѝ е била сигнализирана пред ООН, организацията е нямала възможности за директна намеса. „Единайсет години в руски плен е неописуемо. Ако всеки ден е ад, трябва да го умножим по 365 и после още по единайсет“, казва Лариса.

Прекъсната защита на международното право

Случаят на Олех е сред първите публично известни отвличания в окупираните територии. Юридически той и много други в подобна ситуация се намират „в изолация“ — без достъп до адвокати, без официални обвинения и без контакт с външния свят. От началото на руската инвазия хиляди цивилни са изчезнали; правозащитници оценяват, че най-малко 16 000 украински граждани, които не са участвали в боеве, са били задържани.

Произволните арести представляват нарушение на международното хуманитарно право, обяснява Юрий Ковбаса, представител на комисаря по правата на човека в украинския парламент. Той припомня, че Женевската конвенция не допуска нахлула държава да арестува и задържа цивилни без основание.

Руските власти обичайно оправдават тези задържания с обвинения в „съпротива срещу специалната военна операция“. Михаил Сава от „Център за граждански права“ отбелязва, че мнозина нямат какъвто и да е правен статут — задържането им нарушава както международни, така и руско законодателство. Има и втора група — лица, за които руските власти са представили информация пред Международния комитет на Червения кръст и формално ги описват като обвинени или констатирани случаи; това включва хора с присъди за „тероризъм“ или след съдебни процеси, които според украински представители са изфабрикувани.

Журналисти и активисти — мишена на обвинения в шпионаж

Пример за втория тип е журналистът и активист Серий Цихипа. Когато руските сили окупират Нова Каховка през 2022 г., той остава, за да организира хуманитарна помощ и да информира онлайн. На 12 март 2022 г. е отвлечен; според правозащитната организация „Мемориал“ той е държан месеци без официални обвинения, а наказателно дело за шпионаж е образувано едва на 26 декември 2022 г. „Мемориал“ го счита за политически затворник.

Съпругата му Олена получава писмо от него за последно през февруари, въпреки че изпраща кореспонденция всяка седмица. Тя се страхува, че липсата на отговор означава или че писмата не достигат, или че здравословното му състояние е лошо — според свидетелства затворниците са държани в студени и влажни помещения, а системни изтезания и жестоко отношение се отбелязват както от правозащитни организации, така и от ООН.

Кого арестуват и защо

Според Михаил Сава най-честите жертви на отвличанията са социално активни хора — доброволци, водачи по евакуации, организатори на помощи и тези, които публично заявяват проукраински позиции. За окупаторите те представляват потенциален център на съпротива и затова биват задържани не само за наказание, но и като средство за сплашване на населението: демонстрация, че всеки може да изчезне без обяснение.

Един от многото подобни примери е пенсионираният офицер Сергей Лихоманов, чието жилище в Севастопол е нахлуто от въоръжени мъже. По-късно семейството научава, че е в затвора с обвинение за планиране на терористичен акт; сестра му Татяна Селена твърди, че причината за ареста е единствено миналото му като военен в украинската армия.

Татяна е оставила работата си, за да се посвети на борбата за връщане на брат си и на други подобни случаи. Дори след евентуално освобождаване тя не планира да спре активизма си — целта ѝ е да помогне и на другите семейства, които все още търсят своите близки.

Какво остава да се направи

Историите на Лариса, Олех, Серий и Сергей са само част от по-широк модел на отвличания, произволни арести, измъчване и публично очерняне. Международната общност, правозащитните организации и роднините на жертвите продължават да търсят механизми за натиск, прозрачност и независима проверка, за да разобличат злоупотребите и да върнат хората у дома.

Автор: Даша Тюсен