Кларксън на пасажерското място: първи впечатления от Gordon Murray T.50

Няколко километра в компанията на един старомоден звяр

Когато Хари Меткалф изведе предпроизводствения Gordon Murray T.50 по провинциалните пътища на Англия, посещението на прочутата ферма в Котсуолдс беше неизбежно. Крайният резултат: Джереми Кларксън се озова не зад волана, а на пътническата седалка, докато в купето реве един изключителен V12, който почти проглушава разговора.

Защо Кларксън не седна зад волана

T.50 залага на почти фанатичен подход към ергономията: седалката на водача е фиксирана и се настройва индивидуално според собственика. За човек с ръста и пропорциите на Кларксън влизането в кокпита, калибриран за друг човек, се оказа практически невъзможно — затова ролята на шофьор бе заета от Меткалф.

Двигателят — сърцето на шоуто

На преден план стои 4,0-литровият атмосферник V12, създаден от Cosworth. С мощност 654 к.с. и възможност да се върти до 11 500 об/мин, този мотор оставя драматично впечатление. Кларксън го определи като “изключителен”, но отбеляза и твърдата реалност: в купето шума е толкова интензивен, че нормален разговор е почти невъзможен.

Какво означава T.50 в практиката

Това не е автомобил за светски коктейли — T.50 е проектиран за точност и максимално шофьорско усещане. Някои ключови характеристики:

• Тегло под тон — предимство за реакция и динамика.
• Ръчна скоростна кутия — ретро избор в дигиталната ера.
• Система за сервоусилване, която се деактивира автоматично над 14 км/ч, за да предостави директна механична връзка с пътя при по-високи скорости.

Разделени мнения

Сблъсъкът на мнения между бившите колеги е интересен: Джеймс Мей е възторжен от инженерното съвършенство на Гордън Мъри, докато Кларксън остана по-скептичен след краткото си пътуване като пасажер. Той призна, че усещането може да е различно, ако той самият бе натиснал газта, но в сегашната си роля не е изпитал същото вълнение, за което говори Мей.

Отзивът на Хари Меткалф

Меткалф, който прекара пет дни зад волана на T.50, описва преживяването като по-екстремно от очакваното. Маневрирането в градски условия е улеснено, но при по-динамични участъци колата показва своя суров, концентриран характер.

Аналогово наследство или твърде много шум?

T.50 изглежда като последен щрих от епоха на непрекомерна чистота — механичен, брутален и безкомпромисен. Остава въпросът дали високото ниво на шум и специализираната настройка правят колата подходяща за всекидневна употреба или това е цената на постигането на чисто автомобилно съвършенство. Кларксън ще прецени това сам, ако някога успее да се намести на шофьорското място. Междувременно можете да видите видеото от първата среща.