Дарът от Самара, който вдъхнови опълчението през 1877

Произход и символика

На 18 май 1877 г. българското опълчение, сформирано в Плоещ, получава тържествен подарък от град Самара — знаме, ушито от монахините на Иверския девически манастир. То е изпълнено от тежък копринен плат в три цвята — малинов, бял и светлосин, а от двете страни е украсено с черен кръст, обшит със златни арабески. В центъра на кръста от едната страна е изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата — светите братя Кирил и Методий. На знамето са поставени и надписи: “Города Самара, болгарскому народу в 1876 году” и “Да воскреснет Бог и расточится врази его.”

Церемонията в Плоещ

В специална церемония делегация от Самара, водена от Ефим Кожевников, предава знамето на опълчението. То е заковано на дръжката със златни пирони — последният от които забива старият поборник войводата дядо Цеко Петков. Той сваля калпака си и, обърнал поглед към небето, възкликва: „Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“

Когато церемонията завършва, над Карпатите се разразява проливен дъжд и блясва силна светкавица — събития, които мнозина приемат като благоприятен знак за успех на освобождението.

На бойното поле: вдъхновение и защита

През време на военните действия знамето се развява над опълченците и често е посрещано като свещен символ, който вдъхновява бойците към героизъм. По време на тежките сражения за Стара Загора през юли 1877 г. свидетелства сочат, че Божията майка се явява над изнемощелите опълченци и сякаш защитава знамето с меч в ръка. В един от дните загиват петима знаменосци, но светинята е опазена от плен и поругаване — това поставя началото на традицията българското бойно знаме да не попада в ръце на врага.

По-късно, в епичните боеве на Шипка, преди сражение командирите нареждат на руски и български войници да изпълнят химна в чест на чудотворната казанска икона. Позициите са удържани, а противникът отблъснат — пленени османски войници описват усещането, че срещу тях изведнъж сякаш се появява огромно множество войска, което ги принуждава да отстъпят. Руски офицер по-късно споделя пред монаси от Св. Пантелеймон на Атон, че „явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска… Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!“

Знаменната рота претърпява тежки загуби при Стара Загора: загиват унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Подполковник Павел Калитин с цената на живота си успява да спаси знамето от вражески ръце, а редица опълченци и офицери — сред които Тома Тимофеев, Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев и осетинецът Николай Караев-Дудар — участват в изнасянето му от бойното поле след свиреп ръкопашен бой.

Знамето е носено и в битките при Шипка и при Шейново, където също вдъхва кураж на защитниците.

Следвоенно съхранение и почести

След края на войната Трета опълченска дружина е преразформена в III-а пехотна Радомирска дружина, а знамето остава в гарнизона в Радомир — от там е и последният му знаменосец Никола Корчев. През 1881 г. дружината получава ново бойно знаме, а оригиналът между 1881 и 1946 г. се съхранява в двореца в София (сегашната Национална художествена галерия). През 1946 г. свещеният плат е пренесен в Националния военноисторически музей, където и до днес се пази при специални условия.

На 19 юли 1880 г., по повод третата годишнина от боевете при Стара Загора, знамето на Трета опълченска дружина — тази свещена реликва — е удостоено с първа степен на ордена „За храброст“. То остава единственото бойно знаме, наградено с този орден; знакът е инкрустиран в богато декорираната дръжка.

Копия и дарения

През 1958 г. са изработени две копия на знамето — едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва още едно копие за нуждите на експозицията. През 2004 г. президентът Георги Първанов дарява копие на Зографския манастир, а през 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богородица“ даряват на музея още едно точно копие, което заема място в експозицията. Третото копие е предадено на гвардията за използване при военни ритуали.

И до днес платът от 1877 г. остава един от най-значимите символи на българското Освобождение — реликва, която свързва историческата памет, вярата и геройските подвизи.