Полк. Борис Дрангов — живот, идеали и последна битка

На бойното поле в Македония

На 26 май 1917 г. Българската армия загуби един от най-известните си офицери. При завоя на река Черна позициите на полка са подложени на силен артилерийски обстрел. Вместо да остане в относителна безопасност, полк. Борис Дрангов отива на първите линии — вярвайки, че командирът трябва да бъде сред своите войници. Там той е тежко ранен от избухнал снаряд и умира същия ден. Погребан е в Скопие.

Ранни години и образование

Борис Стоянов Дрангов е роден на 3 март 1872 г. в Скопие. Получава начално и средно образование в родния град и завършва Скопското българско педагогическо училище. Като юноша мечтае да стане моряк, но през 1891 г. постъпва във Военното училище в София — в първа юнкерска рота.

Въпреки блестящия си успех, през 1894 г. е разжалван заради конфликт със строеви офицер и временно изпратен във II конен полк. На 1 януари 1895 г. е произведен в чин подпоручик.

Военни възгледи и педагогика

Дрангов смята офицера за мислеща и възпитателна фигура — наставник, който учи войниците най-вече с личен пример. Той уважава дисциплината, но я отстоява като жива, а не като суха формула. Не желае да формира послушни подчинени, а смели, инициативни и горди войници. За него войникът не е само ръце и крака, а също сърце и глава.

Като преподавател във Военното училище в София от 1910 г., Дрангов оставя след себе си множество възпитаници, сред които видни общественици и офицери. Създава учебен стил, в който кабинетът и личният живот на началника са прозрачни за курсантите — жилището и работния му кът са скромни и достъпни за поглед.

Бойна биография

През 1903 г. участва активно в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. От 1904 до 1907 г. продължава образованието си в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие.

По време на Балканските войни служи като началник-щаб и се сражава при Булаир, Чаталджа и Одрин. Във Втората балканска война се бие срещу сръбските части на връх Бубляк. В Първата световна война е командир на V пехотен македонски полк от XI пехотна македонска дивизия — воюва при Куманово, Криволак, гара Удово и Демир Капия. На Добруджанския фронт се сражава срещу румънски и руски сили.

Учител и автор

На 22 април 1916 г. е назначен за началник на първата българска школа за запасни подпоручици в Скопие. През 1916 г. издава наръчника „Помни войната“, който бързо се утвърждава като основен практичен справочник за българското офицерство.

През 1917 г. отказва служба в Щаба на войската и поема командването на 9-и Пловдивски пехотен полк, предпочитайки прякото полево командване пред административната служба.

Наследство и спомен

Даваните от Дрангов принципи — че началникът трябва да бъде пример и първи да изпълнява това, което изисква от другите — остават част от неговата легенда. Той настоява за ред и дисциплина, но и за уважение към достойнството и инициативата на подчинените. Наръчникът му и възпитателската му работа оказват дълготрайно влияние върху българското офицерство и армейската култура.

Смъртта му на 26 май 1917 г. слага край на кариера, белязана от преданост към войника и към идеята за офицера като учител и пример. Името му остава в паметта като символ на личния пример и професионалната чест.