Марс в полумесец: „Психея“ засне Червената планета при рядък прелит
Мисията и целта ѝ
Космическият апарат на НАСА „Психея“ отпътува през октомври 2023 г. към астероида 16 Психея — обект между орбитите на Марс и Юпитер, който учените считат за вероятно изложено метално ядро на древна протопланета. Изследването му обещава да разкрие нови данни за вътрешната структура на ранните планети като Земята и Марс.
Дългото пътуване и сроковете
Пътуването на „Психея“ включва преодоляване на около 3,6 милиарда километра. Апаратът трябва да достигне и да влезе в орбита около астероида през август 2029 г., след което ще извърши подробна картография на повърхността.
Гравитационна помощ при прелита над Марс
На 15 май мисията използва Марс за гравитационна маневра — апаратът прелетя на приблизително 4 609 км над повърхността. Целта на маневрата беше не просто близко преминаване, а ускорение и корекция на траекторията чрез т.нар. „гравитационна прашка“, която пести гориво при междупланетни полети.
Навигационният екип съобщи, че Марс е ускорил „Психея“ с около 1 600 км/ч и е променил орбиталната ѝ равнина спрямо Слънцето, което помага за по-добро насочване към целевия астероид.
Необичайни кадри на Червената планета
По време на приближаването камерите на „Психея“ заснеха Марс като тънък полумесец — перспектива, която рядко се улавя от космически апарати. Снимките показват ясната граница между дневната и нощната страна на планетата, южната полярна шапка, прашни равнини и обширни кратерни полета.
Сред разпознаваемите формации в кадрите са кратерът Хюйгенс и южните възвишения на Марс. Такива изображения са ценни не само за визуалните наблюдения, но и за калибриране и проверка на научните инструменти преди влизането в орбита около Психея.
Какво следва
След пристигането през 2029 г. „Психея“ ще влезе в орбита около астероида и постепенно ще променя височината си, за да създаде детайлни карти на повърхността. Ако се потвърди, че обектът е остатък от металното ядро на древна планета, резултатите могат да предложат рядка възможност да се изучат вътрешните слоеве на първите светове в Слънчевата система.
Източник: Vesti.bg
