Георги Иванов и мисията „Союз 33“: първият българин в космоса и неочакваното завръщане

Кратък преглед на мисията

На 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време, от Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз 33“, в който лети Георги Иванов — първият български космонавт. Командир на полета е Николай Рукавишников. Първоначалната задача на екипажа беше скачване със станцията „Салют 6“ и изпълнение на серия научни експерименти.

Цели и българска програма

Планирано беше екипажът да извърши 28 експеримента, сред които бяха разработени специално за мисията български уреди и системи — „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Според плана корабът щеше да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз 32“ и да се върне на Земята с нея, а научните резултати да бъдат предадени на специалистите от БАН.

Неуспешното скачване и технически проблеми

След успешния старт, в първите 24 часа екипажът уточнява орбитата и се подготвя за сближаване със „Салют 6“. При приближаване до около 3 км и установен визуален контакт основният двигател на „Союз 33“ внезапно отказва. Той трябваше да работи 6 секунди, но се изключва след около 3 секунди; наблюдателите от станцията виждат искра в посока на резервния двигател. Със система „Игла“ също възниква проблем и последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.

Решението за връщане и силното навлизане в атмосферата

След 12-часова пауза, в която на Земята се взема решение за следващите действия, скачването е отменено, за да не се рискува безопасността на станцията. Главният конструктор Юрий Симеонов решава да не извършва кратък тест на резервния двигател, а да го включат директно за командно кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след предвидените 188 секунди — работи по-дълго и дава прекалено силен импулс. Командирът Рукавишников ръчно спира двигателя след допълнителни 25 секунди.

Последствия за връщането

Поради засиления импулс капсулата навлиза в атмосферата по балистична траектория под много остър ъгъл. При навлизане в по-плътните въздушни слоеве натоварването достига около 10G (≈98 м/с²) за повече от две минути — изпитание, което космонавтите преодоляват благодарение на интензивната си подготовка.

Къде и колко време прекара екипажът в орбита

Екипажът прави общо 31 обиколки около Земята и прекарва в космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута. Приземяването става на приблизително 320 км югоизточно от Джезказган. Модулът с двигателите се отделя по време на навлизането в атмосферата, което затруднява установяването на точната причина за аварията.

Следствия и наследство

Неизвършените експерименти от „Союз 33“ по-късно са проведени успешно от космонавтите на „Салют 6“ — Владимир Ляхов и Валери Рюмин, а резултатите са предадени на българските учени. Днес спускаемият апарат на „Союз 33“ се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив като свидетелство за първия български полет в космоса.

Факти: старт — 10 април 1979 г., 20:34 ч. московско време; кораб — „Союз 33“; първи български космонавт — Георги Иванов; командир — Николай Рукавишников; време в орбита — 1 d 23 h 1 min; обиколки — 31; място на кацане — ~320 км югоизточно от Джезказган.