Теодор Ушев за Любо Дилов-Син: ерудиция, хумор и човечност

Спомени от един приятел

Любо Дилов‑Син беше изключително умен, с остро чувство за хумор и неизчерпаем интерес към света. Ерудит и широкоскроен, но преди всичко — добър човек. Рядко срещах толкова искрени събеседници, с които можеш да говориш за книги, автори и литературни идеи.

В друг, по-справедлив контекст той би се занимавал основно с това, в което беше най-добър — да пише, да създава сценарии и да ни разсмива с фината си наблюдателност.

Струва ми се, че никога не сме влизали в дълбоки политически спорове; темата се появяваше само мимоходом. По-важно бе взаимното уважение и споделените интереси.

Когато ми беше тежко, той беше до мен с подкрепа. Беше самокритичен, откровен и честен — качества, които придаваха здравина на приятелството ни.

Ще липсва. Почивай в мир, приятелю. Надявам се онзи свят да прилича на подводния свят, който толкова обичаше и в който усещаше, че принадлежи.