Стефан Димитров: Нужна е специализирана агенция за защита на животните

Снежете поглед: системата и нуждата от промяна

В България темата за насилието над животни вече не е маргинална. След поредица шокиращи случаи и масови протести общественият натиск към политиците е явен — въпросите за адекватна държавна политика, по-строги механизми за контрол и реални институции, които да реагират, стават все по-належащи. В разговор с ФАКТИ Стефан Димитров от организацията „Невидими животни“ очертава защо сегашната рамка не работи и какво следва да се направи.

– Ще имаме ли национална институция за защита на животните?

Димитров е убеден, че да — и то в обозримо бъдеще. Нарастващите протести и общественото нетърпение показват, че проблемът повече не може да се игнорира. Според него съществуващите случайни реакции не решават системата: много случаи на насилие остават извън националния ефир, а държавните механизми не успяват да осигурят ефективна превенция и контрол.

В подкрепа на идеята вече има политически ангажименти: над 200 кандидати за народни представители са декларирали подкрепа за създаване на Национална агенция за закрила на животните и за други ключови законодателни промени. Тези кандидати са от широк политически спектър и включват водещи лица в листите на партиите, които имат шанс да влязат в следващия парламент.

– Защо сегашните институции не стигат?

Контролът по хуманно отношение към животните формално е възложен на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). На практика обаче институцията е съсредоточена върху безопасността на храните и борбата с животинските болести — задачи, които закономерно доминират над хуманното отношение. Дирекцията, натоварена с този контрол, няма достатъчно ресурси, персонал или политически приоритет, за да действа ефективно.

Много служители в самата дирекция подкрепят идеята за отделна агенция — те не желаят да носят тази отговорност в рамките на БАБХ, където тя винаги остава на заден план.

– Какви правомощия трябва да има новата агенция?

Димитров очертава няколко ключови изисквания:

• Структурна независимост от Министерството на земеделието — например директно под Министерския съвет, МВР или МОСВ.
• Реален орган за координация, контрол и превенция, с достатъчен капацитет и кадри.
• Координация между полиция, прокуратура, съдебна система, местна власт и гражданския сектор.
• Активни превантивни програми: образователни кампании и партньорства с училища и социални служби.
• Професионални обучения за полицаи, прокурори и съдии по международни добри практики при случаи на жестокост към животни.
• Налагане на административни санкции и строг контрол по прилагането на законодателството.

Такава агенция би могла не само да инспектира и санкционира, но и да разработи цялостна стратегия срещу насилието над животни.

– Достатъчни ли са последните промени в наказателното законодателство?

Промените в Наказателния кодекс от юли 2025 г. са значими: при особено тежки случаи на жестокост наказанията достигат до 12 години лишаване от свобода — едни от най-тежките в Европа. Това е правилна стъпка и според Димитров самият НК не се нуждае от допълнителна вдигане на санкциите.

Проблемът обаче остава неизбежността на наказанието. За да имат високи наказания възпиращ ефект, държавата трябва да гарантира, че престъпленията ще бъдат разследвани и наказвани. В момента „зоополицията“ е формално създадена чрез заповед на министъра и се опира на около 400 редови полицаи, които, освен всичките си други задължения, трябва да се занимават и с престъпления срещу животни. Резултатът е разпилена отговорност и ниска ефективност.

Решението е тези полицаи да станат специализирани служители, занимаващи се единствено с престъпления срещу животни — така ще има по-адекватно разследване и процесуално преследване на най-тежките случаи, докато новата агенция покрива административните и „по-леки“ нарушения.

– Какво още трябва да се направи за превенция и намаляване на бездомните животни?

Ключов е мониторингът и проследяването на животните: строга регистрация, регулация на търговията и на развъдната дейност. В момента системите са фрагментирани, контролът слаб и това позволява масов трафик и изхвърляне на животни, без възможност за установяване на собственика. Докато това не се реши, приютите ще продължат да са претоварени.

– Какви пречки срещате при прокарване на законодателни промени?

Политическата нестабилност е основната бариера. Дневният ред се променя често и това не позволява завършване на дългосрочни реформи. Пример е петицията за край на клетките за телета — с над 110 000 подписа, разгледана от Комисията за пряко участие на гражданите, получила подкрепа от различни парламентарни групи и от правителството, но времето не стигна за окончателни законодателни мерки.

Все пак, според Димитров, следващият парламент ще бъде по-готов да подкрепи необходимите промени — индикатор за това са резултатите от анкетата с кандидатите за народни представители.

– Видима ли е промяна в обществените нагласи?

Да. През 2025 г. десетки хиляди граждани излязоха на протести срещу жестокостта към животни в множество градове. Тези събития показаха, че защитата на животните вече е централна обществена тема и че обществото очаква политическа отговорност. Организациите като „Невидими животни“ бяха сред организаторите на тези протести и продължават да следят обещанията на политиците.

Днес предизвикателството е да се превърнат обществените очаквания и новите наказателни норми в работеща система: със специализирана агенция, професионална зоополиция, стриктна регистрация и последователно прилагане на закона, за да има реална промяна в защитата на животните в България.