Четвърт век Гуантанамо: защо процесът срещу обвиняемите от 9/11 остава в застой

25 години спор и без отговори

Близо четвърт век след атаките от 11 септември военната база в Гуантанамо продължава да бъде символ на спорни практики — от задържането и разпитите до отлаганията пред съдебните процедури. Разположена на кубинския бряг, тя е дом на мъже, обвинени за най-смъртоносния терористичен акт в съвременната история на САЩ.

Кой е сред задържаните

Сред най-известните обвиняеми е Халид Шейх Мохамед — сочен за един от мозъците зад атентатите от 11 септември. Заедно с други фигури от невидимата мрежа на терора, те остават без окончателни присъди, въпреки че обвиненията им включват отговорност за смъртта на 2 977 души.

Семействата на жертвите търсят яснота

Роднини на загиналите, като Колин Кели — сестрата на Бил Кели-младши, идват в Гуантанамо, за да гледат изслушванията и да търсят справедливост. Те са на редица зад подсъдимите, разделени от стъклена преграда, по време на процедурите. Личното им очакване за среща с „злодеи“ често се сблъсква с по-земни впечатления: основният обвиняем изглежда незабележим, дори по-нисък и по-обикновен, отколкото си го представяли близките.

Методи на разпит и последствия

Използваните от американските служби т.нар. “разширени методи на разпит” бяха описани в различни доклади и разследвания. Сред тях е водно мъчение (waterboarding) и насилствено вкарване на течности по начин, който според разследвания е причинил тежки травми. Доклади на Сената и други органи свързват тежките психични и физически увреждания на някои задържани с продължителни лишения от сън, побои и изолация.

Рамзи бин ал Шиб, смятан за координатор на клетката в Хамбург, беше обявен за неспособен да участва в процеса — лекуван за халюцинации и мании, които експертни оценки свързват с практиките на разпит. Мустафа ал-Хаусави и други обвиняеми са получили наранявания, довели до инвалидизация, според журналистически и медицински източници.

Защо делата не са във федерален съд

Признания, получени чрез изтезания, не са допустими пред федералните съдилища в САЩ. Поради това обвиняемите по 9/11 бяха насочени към военни комисии — специален процесуален режим, който носи свои процедури и ограничения, както и многобройни правни битки и забавяния.

Контрол над достъпа и медийна непълнота

Репортерите и роднините, които посещават базата, отбелязват, че всичко е строго регламентирано от Пентагона. Пътуването, настаняването и особено снимането подлежат на контрол: записи и снимки се преглеждат и одобряват преди напускане на базата, а неоторизираните материали се изтриват. Така външният свят не може самостоятелно да провери условията на задържане.

Различни очаквания за наказание

Семействата на загиналите и оцелелите имат разнопосочни мнения за най-подходящото наказание. Колин Кели е категорично против смъртното наказание — тя не вярва, че злото трябва да се отвръща със зло. Бившият полковник Джон Гроут, който оцелява при атаката срещу Пентагона и загуби познати на 9/11, пък настоява, че само смъртната присъда ще бъде справедлива за отговорните. И двамата обаче настояват за пълен и честен съдебен процес.

Закъснялата справедливост

Почти 25 години след трагедията остава голямо неяснота: кога, дали и как ще бъдат доведени до край делата срещу обвиняемите. Роднините живеят с тревогата, че могат да умрат, преди процесите да приключат и да има окончателни присъди. “Ако Халид Шейх Мохамед умре сега, ритуално или юридически той ще умре като невинен” — казва една от близките, изразявайки чувството за незавършеност и липса на справедливост.

Автор: Сара Шмид, ARD