13 март 1881: смъртта на Александър II и нейното наследство

Кратка хроника на атентата

На 13 март 1881 г. в Санкт Петербург при покушение загива императорът Александър II. След атака с експлозивна устройство и последвал взрив на ръчна граната суверенът е убит на централния площад; впоследствие на престола е провъзгласен Александър III (1 март стар стил).

Паметник в София и прозвището „Освободител“

В двора на Народното събрание в София има паметник, посветен на Александър II, с надпис „На Царя – Освободител“. Това обръщение в България и Русия отразява както ролята му в Руско-турската война от 1877–1878 г., така и по-голямото му дело — отменянето на крепостничеството в Русия и даването на земя на селяните по време на 26-годишното му управление.

Реформи и противоречия в управлението

Александър II е известен с обширна програма от реформи: отмяна на крепостничеството през 1861 г., слабопомекане на цензурата, улеснено пътуване в чужбина, по-голяма автономия на университетите, съдебна реформа по френски образец, въвеждане на нов наказателен кодекс, премахване на смъртното наказание, създаване на институти за местно самоуправление (земства) и военна реформа през 1874 г., включваща всеобща военна повинност. Тези мерки подпомагат икономическата и социална модернизация на империята.

Репресии и национални политики

В същото време управлението му е белязано от жестоки репресии срещу национални движения: бунтовете в Полша са потушени, хиляди са екзекутирани и десетки хиляди депортирани в Сибир, а в Прибалтика и Литва е въведено военно положение за дълъг период. В много райони са ограничени публикациите на местни езици — литовски, украински, беларуски — а полският е бил разрешен предимно в лични разговори. За сметка на това във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута и финският език получава равен статус със шведския.

Роля в международната политика и Балканите

През 1867 г. той продава за 100 години на САЩ руските права върху Аляска, а в Средна Азия руската експанзия довежда до включването на територии като Бухара, Хива и Коканд в имперската сфера. Отношението към „Източния въпрос“ оформя и външната му политика: за да укрепи руското влияние на Балканите, той води война с Османската империя през 1877–1878 г. (в България известна като Руско-турската Освободителна война). Конфликтът, подкрепян и от членове на императорското семейство, завършва с Санстефанския мирен договор, а по-късно – с решенията от Берлинския конгрес, които утвърждават Руския статут на велика сила.

Живот и произход

Александър Николаевич Романов е роден на 2 март 1818 г. в Москва като син на бъдещия император Николай I и на Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Той наследява трона през 1855 г. и в началото на управлението си приключва Кримската война със сключване на мир след падането на Севастопол.

Атентатите и организацията „Народна воля“

След 1866 г. срещу Александър II са извършени няколко опита за покушение, като в последните години нападенията са свързани с радикалната организация „Народна воля“. През 1879 г. те взривяват влак по линията Ливадия–Москва, но императорът не е в него. На 5 февруари 1880 г. бомба в трапезарията на Зимния дворец причинява множество жертви и ранени преди предвидената тържествена вечеря в чест на българския княз Александр Батенберг. Няколко месеца по-късно организацията успешно организира фаталния атентат в Санкт Петербург.

Погребение и историческа оценка

Александър II е погребан в Петропавловската катедрала. Историческата оценка на личността му остава разнопосочна: той е възхваляван за реформаторския си импулс и ролята си в освобождението на Балканите, но и критикуван за репресивните мерки срещу национални движения и за ограничената си търпимост към опозицията.