България и Македония: историческите нишки, които ни свързват

Съвременен диалог и исторически разногласия

От 2017 г. насам съществува българо-македонска историческа комисия, в която по седем академични историци от всяка страна провеждат редица срещи с цел постигане на общи виждания за ключови събития, личности и процеси. Въпреки усилията, спорове остават по въпроси като природата на Илинденско–Преображенското въстание, националната принадлежност и ролята на Гоце Делчев, както и оценките за средновековния период и цар Самуил.

Изглежда, че дори сред учените доминира силно националистическа гледна точка и двустранният дебат често звучи като сблъсък между взаимно изключващи се интерпретации.

Дълбоки корени: племена и етноси в античните векове

Исторически българи и македонци произлизат от по-широка балканска общност, населяваща региона още преди новата ера. Тя е съставена от множество племена — тракийски за територията на днешна България и пеонски или „македонски“ за античната земя, която днес принадлежи предимно на Република Северна Македония.

Пеоните са споменати още в Илиадата като съюзници на троянците; техният водач Пирехм идва от широките земи около р. Аксиос (днешен Вардар). Централните им територии са в района на съвременната граница между България и Северна Македония. Македоните, както и други племена — орестите, линкестите, елимиотите и пелагонците — също имат силно присъствие в този голям исторически пейзаж.

Тракия и Одрисите

След VI в. пр.н.е. тракийските общности често се свързват с името на доминиращото племе — одрисите, които създават могъщо царство. Терес и по-късно неговите наследници като Спарадок и Ситалк разширяват владенията си до склоновете на Осогово и Малешевско; древните извори разказват за големи походи, в които са участвали десетки хиляди воини и за гранични сблъсъци с македонските предели.

Интересен исторически детайл е, че границата между одриското и македонското царство в края на V в. пр.н.е. минавала близо до днешната държавна граница между България и Република Северна Македония.

Македонските походи и тракийското участие

При Филип II и Александър Македонски отношенията между траки и македонци често са мирни, макар и белязани от военно взаимодействие. Филип завладява значителни части от Тракия; Александровите походи към Азия включват и контингенти от тракийските племена — агриани, одриси, трибали и други. Древните хроники последователно разграничават македоните от траките, припомняйки географските и етническите граници на онова време.

Римският период и ролята на Балканите

С разрастването на Рим влиянието върху Македония и Тракия се задълбочава. През 148 г. пр.н.е. земите на бившето македонско царство стават римска провинция; североизточната ѝ граница преминава в района на днешната Санданско–Петричка котловина, където е открита Хераклея Синтика — важен пограничен град. Завладяването на одриските земи отнема значително време и среща упорита съпротива.

В римската епоха двете области са важен източник на хора и ресурси за империята: войници, майстори, строители и земеделци. Към края на III в. центърът на властта в империята започва да се измества към Балканите — няколко императори от този период са родени именно в градове като Ниш, Сердика, Сирмиум и други.

Византийски административни названия и объркване на термини

В ранното средновековие, когато Византия организира територии по системата на „темите“, възниква любопитно разместване в имената: през VIII в. част от днешна Тракия се нарича тема Македония, а територии от Видин през Скопие до Охрид — тема България. Този административен парадокс води до исторически куриози, като например названието „македонска“ династия за владетели, идващи от Тракия.

Към разбирателство и взаимно признание

Авторът си позволява лека ирония: много съвременни жители на територии с древни имена биха отказали да се идентифицират според стари епитети, въпреки историческите основания. Затова в заключение — има нужда от повече взаимно разбиране и конструктивен диалог. Историята показва многобройни примери на близки народи в Европа, които съжителстват и сътрудничат, и нашият регион може да следва подобен път, ако страните проявят готовност да признаят споделеното си минало и да работят за общо бъдеще.