Култура

Райна Кабаиванска отбелязва 65-годишнина от дебюта си в Зала „България“ на 24 май

Гала-концерт в Зала „България“ на 24 май

Оперната прима Райна Кабаиванска ще изведе на сцената на най-престижната концертна зала в страната своите възпитаници от „Школата Кабаиванска“ в Нов български университет. Концертът ще бъде акомпаниран от Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров и ще открие Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ като част от програмата „Дни на изкуствата на НБУ“.

Спомен от първото представяне в България

Първото появяване на Райна Кабаиванска пред българска публика беше на 26 септември 1961 г., няколко месеца след дебюта ѝ на сцена в Миланската Ла Скала. Тогава тя излезе пред публиката в Зала „България“ с оркестъра на БНР под палката на Васил Стефанов и изпълни арии от „Адриана Лекуврьор“ (Чилеа), „Мадам Бътерфлай“ (Пучини) и „Таис“ (Масне).

Петимата солисти на юбилейната гала

В програмата на 24 май са включени пет изявени вокални имена, всеки от които е продукт на школата на Кабаиванска и носител на стипендия от фонда ѝ в НБУ:

  • Витория Йео – световно признато сопрано, което ще изпълни арията на Адриана Лекуврьор, същата роля, с която нейната учителка блестеше преди 65 години. В репертоара ѝ присъстват и други емблематични роли на Кабаиванска — Дездемона, Леонора и особено Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“, която тя изпълнява на сцени като Римската опера, Teatro Real в Мадрид, оперите в Токио и Сидни. Австралийската критика описа нейното изпълнение като „емоционално пътешествие, което удря право в сърцето“.
  • Александрина Михайлова – младо сопрано, шесткратна стипендиантка на фонда „Райна Кабаиванска“ и носителка на редица награди. На 27 години тя вече има участия на сцени като Ла Скала, Парижката опера и оперите във Флоренция и Монте Карло. Тази година тя се завърна на Ла Скала за световната премиера на модерната опера „Анна А.“ от Коласанти.
  • Бая Саганалидзе – мецосопрано от Грузия, която се усъвършенства в майсторските класове на Райна Кабаиванска в НБУ и в консерваторията в Модена. Носителка е на стипендия в памет на Христина Ангелакова и финалистка в значими оперни конкурси в Палермо, Милано и Бусето. Дебютира в Teatro Pavarotti-Freni в Модена и след гала-концерта заминава за Сардиния, където ще участва в международния конкурс „Bernardo De Muro“.
  • Арсен Согомонян – арменски тенор с впечатляващи изяви на сцени като Виенската академична опера, Римската опера, Teatro San Carlo, Баварската Щатсопера и Кенеди център в Ню Йорк. Сред акцентите в кариерата му са дебютите в Ковънт Гардън като Калаф и в Метрополитън опера като Герман. Неговите изпълнения на Отело му носят репутацията на един от най-търсените този образ в Европа.
  • Джузепе Инфантино – определян за едно от най-обещаващите италиански гласове на новото поколение. Той участва в грандиозен галаконцерт в Арена ди Верона в чест на Лучано Павароти заедно с Пласидо Доминго и други големи имена. През сезона изпълнява ролите на Родолфо („Бохеми“) и Алфредо („Травиата“) в множество спектакли в Германия, Швейцария и Япония.

Ролята на фонда „Райна Кабаиванска“

Всички петима артисти са стипендианти на фонда в Нов български университет. През 24-годишната си история фондът е подкрепил над 120 млади певци от целия свят чрез стипендии, финансиране за конкурси и ангажименти за участия в оперни спектакли и концерти.

Думите на организаторите

„Очакваме с голяма радост г-жа Кабаиванска. Тя също е развълнувана да представи своите ученици пред българската публика — артисти със световни кариери, които за нея остават нейни деца и често търсят нейния съвет и подкрепа,“ казва д-р Георги Текев, изпълнителен директор на НБУ и мениджър на майсторския клас.

Текев добавя, че майсторският клас вече е много повече от инструмент за откриване на млади таланти — той е изгради школа и поколения артисти, които продължават високата естетика на Райна Кабаиванска. Гала-концертът идва в годината, в която Нов български университет отбелязва 35-ия си рожден ден.

Датата, мястото и съставът правят събитието не само музикален спектакъл, но и културен мост между поколенията — връзка между спомена за началото и живата творческа приемственост.