Вълните от конфликта в Близкия изток: как реагират Китай и Япония

Военната операция на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, предизвика политически и икономически вълни в Азиатско-тихоокеанския регион. Две от най-големите икономики в Азия — Китай и Япония — реагираха по различен начин, като приоритетите и уязвимите им места изпъкнаха ясно. По-долу са основните ефекти и мерки, които правителствата и пазарите предприеха.

Китай: стабилността над всичко

На фона на началото на военните действия Пекин запази фокуса си върху вътрешната стабилност. Първите обширни коментари в местните медии се появиха няколко дни след 28 февруари, тъй като държавата предпочете да продължи нормалния си работен ритъм след празниците за Лунната Нова година.

Икономически мерки и енергийни доставки

Китай предприема преди всичко технически и административни корекции, за да минимализира шока: от 10 март властите наредиха увеличение на вътрешните цени на бензина и дизела с около 100 USD на тон. Промените в цените варират регионално поради субсидии, като в Ченгду увеличението на бензина на тон бе близо 7,72%, а в автономния район Синдзян-Уйгур — около 8,12%.

Покупките на суров петрол от чужбина се повишиха рязко между януари и февруари 2026 г.: с 15,8% на годишна основа до 96,93 млн. тона (прибл. 11,99 млн. барела на ден). Пренасочването към руски морски доставки почти се удвои през първото тримесечие на 2026 г., докато вносът от Иран през февруари спадна с около 115 000–220 000 барела на ден спрямо януари, въпреки предложените от Техеран отстъпки от 10–11 USD на барел. Очаква се Пекин да продължи диверсификацията на енергийните си източници.

Китай разполага със стратегически и търговски резерви от около 1,2–1,4 млрд. барела, което осигурява приблизително 60 дни самостоятелност. Засега няма значителни сътресения в цените на храните, но повишаването на транспортните разходи вече оказва влияние върху някои стоки.

Логистика, туризъм и пазари

Затрудненията във въздушния транспорт през Близкия изток прехвърлиха част от трафика през китайски летища и затвърдиха ролята на Китай като регионален възлов център за пътници и товари. Това доведе до по-високо търсене на полети и повишение на цените — с особено силен приток към курортите, като остров Хайнан, за който се очаква по-високи хотелски и логистични разходи през сезона.

Морските и въздушни тарифни промени са видими: транспортът на контейнер по маршрута Шанхай–Ротердам поскъпна с около 19% до приблизително 2 443 USD на контейнер, а маршрутът Шанхай–Лос Анджелис се повиши с около 4% (прибл. 2 500 USD). Въздушният товарен трафик от Китай към Европа намалява по обем — с около 4% за последната седмица.

Въпреки че 40–45% от вноса на петрол за Китай преминава през Ормузкия проток, доставките са добре диверсифицирани: Русия, Малайзия, Бразилия, Ангола, Канада, Индонезия и Конго са сред ключовите партньори. Партньорството с Техеран и заявлението на иранските военноморски власти, че са разрешили преминаване на кораби от приятелски държави (най-вероятно Китай и Русия), създават допълнително спокойствие за китайските танкери.

Освен това въглищата остават главният енергиен източник в страната (53,2% от потреблението през 2024 г.), а възобновяемите източници — около 19,3%, което намалява относителната зависимост единствено от петрола.

В Хонконг шокът се усети по-силно: цените на горивата почти се удвоиха и достигнаха около 30 HKD за литър 95-октанов бензин (прибл. 3,83 USD), а фондовият индекс Hang Seng регистрира спад — на 13 март индексът спадна с близо 1% до 25 465,60 и общо с около 4% от началото на ударите.

Финансовият секретар на Хонконг Пол Чан констатира, че конфликтът поражда “значителна глобална несигурност” и подчерта възможността капиталите да търсят убежище именно в града.

Япония: общественото недоволство и уязвимостта от енергия

Токио избра предпазлива и уклончива позиция по моралните и правните аспекти на ударите срещу Иран: правителството на премиера Санае Такаичи не подкрепи открито, но и не осъди операциите, аргументирайки се с приоритетна грижа за безопасността на японските граждани в региона.

Тази линия е предизвикала силни обществени реакции. Проучване на вестник “Асахи” от 16 март показва, че над 82% от анкетираните са против операцията, докато само 9% я подкрепят. Все пак част от обществото и политическите среди разбират ограничените възможности на Токио предвид тясната военна и политическа връзка със САЩ.

Зависимост от петрол и мерки за защита

Япония е силно зависима от доставките на петрол от Близкия изток — над 90% от вноса. Значителна част от тези доставки минават през Ормузкия проток; в резултат на несигурността някои японски корабни компании прекратиха рейсове през района, а над 40 японски танкера, контейнеровози и насипни кораба остават блокирани в Персийския залив.

Цените на бензина в Япония се повишиха през последните седмици и през средата на март достигнаха най-високото ниво за три месеца. Правителството обяви субсидии за търговците на едро на бензин, за да смекчи ръста на цените, но възможностите са ограничени поради високия държавен дълг и бюджетния дефицит.

Токио разчита и на стратегическите си петролни резерви, които според официални данни биха могли да покрият около 254 дни потребление. Общият обем на резервите е приблизително 470 млн. барела — ниво, което поставя Япония на челни места сред страните от Г7. На 16 март правителството пусна на пазара партида, равняваща се на 45-дневни нужди, и планира активни търсения на алтернативни доставчици извън Близкия изток.

Политическо напрежение и обществено мнение

Позицията на правителството отразява балансиране между зависимостта от САЩ и широката непопулярност на операцията сред японците. В анкета на Kyodo в началото на март половината респонденти подкрепиха избягването на правна оценка, докато близо 43% осъдиха тази плахост — знак за разделено обществено мнение и политическа чувствителност.

Какво следва

Краткосрочното влияние върху Азия е най-видимо в логистиката, транспортните разходи и регионалните пазари; средносрочното ще зависи от това дали конфликтът ще засегне трайно доставките през Ормузкия проток и от посоката, в която ще се развият енергийните търговски потоци. И Китай, и Япония вече активираха инструменти за смекчаване — от увеличаване на вноса от алтернативни доставчици до освобождаване на резерви — но уязвимостите остават символ на глобалната взаимозависимост в ерата на енергийните шокове.