Комбинирана атеректомия и OCT — нов шанс за пациенти с тежко калцирани коронарни артерии
Националната кардиологична болница въвежда комбиниран щателен подход за най-сложните случаи
В Отделението по инвазивна кардиология на Националната кардиологична болница (НКБ) беше реализиран значим научно-технологичен пробив: за първи път у нас е приложено комбинирано използване на ротационна и орбитална атеректомия под визуален контрол с оптична кохерентна томография (OCT). Този метод отваря възможности за лечение на пациенти с тежко калцирани коронарни артерии, които досега често се смятаха за неподлежащи на инвазивна терапия.
Защо калцираните артерии са толкова трудни за лечение?
Тежката калцификация превръща артериите в нещо като „каменни тръби“. Обикновените балони за дилатация могат да не се разгърнат правилно или да се спукат. Поставянето на стент върху твърда калциева повърхност води до лошо прилепване, което увеличава риска от повторна стеноза или тромбоза. В подобни случаи стандартните техники често не дават сигурен резултат.
Как работят двете атеректомии и как се допълват?
Ротационната атеректомия използва въртящ се диамантен накрайник, достигащ много високи обороти (до около 180 000 об/мин) — ефективен при пробиване на най-твърдите плаки. Орбиталната атеректомия разчита на центробежна сила: нейният накрайник описва орбитално движение, което позволява да се обработят по-широки и по-дълбоки участъци от съдовата стена. Комбинацията е логична — едната техника отваря канал, а другата фино обработва леглото за стента, подобрявайки прилепването и намалявайки усложненията.
Ролята на оптичната кохерентна томография (OCT)
OCT функционира като „микроскоп“ в съда: предоставя високорезолютивни, почти микрони изображения в три измерения. Чрез OCT екипът измерва дебелината и разпределението на калциевата плака, прецизира кои зони да бъдат третирани и контролира окончателното разгъване на стента до милиметър. Този визуален контрол повишава прецизността и безопасността на процедурата.
За кои пациенти е подходящ този метод?
Комбинираният подход е особено подходящ за възрастни пациенти, хора с диабет и пациенти с хронични бъбречни заболявания — групи, при които калцификацията обикновено е най-тежка. Често тези пациенти са неподходящи за отворена операция, затова минимално инвазивният метод през радиална (киткова) достъпна точка представлява значително по-сигурна и бърза алтернатива.
Колко сложна е процедурата и какво изисква тя от екипа?
Това е високо специализирана интервенция — „Формула 1“ на интервенционалната кардиология. Процедурата изисква изключително прецизни техники, опит и добра синхронност в екипа, за да се избегнат рискове като перфорация. В НКБ кардиолозите преминават през дългогодишни обучения и международни специализации, което им позволява да изпълняват такива процедури безопасно.
Какво означава това за българската кардиология?
Успехът показва, че българските центрове вече могат да прилагат протоколи и апаратура на международно ниво. За пациентите това намалява необходимостта от търсене на лечение в чужбина — най-сложните коронарни проблеми вече могат да бъдат решавани у нас.
Следващи стъпки
Целта на НКБ е комбинираният метод да не остане единичен случай, а да стане стандартен подход при най-сложните коронарни калцификации. Плановете включват разширяване на обучението за младите кардиолози и по-широко приложение на вътресъдовото образно изследване (OCT), с акцент върху безопасността и достъпността за пациентите.
Д-р Александър Александров, началник на Отделението по инвазивна кардиология в НКБ, подчертава, че съчетаването на тези технологии дава реален шанс на пациенти, които досега са били извън обсега на инвазивната терапия.
