Следвоенна несигурност: какво може да означава краят на бойните действия за европейско–руските отношения

Резюме на възможен нов етап в отношенията с Москва

Франц-Щефан Гади, сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), предупреждава в статия за Foreign Policy, че след като бойните действия в Украйна спрат, Европа може да влезе в най-рисковия си период по отношение на Русия.

Военна „игра“ с изненадващ резултат

Авторът участва през декември 2025 г. в учение на НАТО в Университета „Хелмут Шмит“ на Бундесвера в Хамбург, където играеше ролята на началник на Генералния щаб на Русия. Събитието бе организирано от Die Welt и Немския център за военни игри и в него взеха участие 16 бивши висши представители, депутати и експерти по сигурността от Германия и съюзниците.

Сценарият пресъздаваше конфликт в балтийския регион, който, според организаторите, би могъл да се разгърне през октомври 2026 г. Публикации, включително Wall Street Journal, отбелязаха, че симулацията завърши с бърза победа за „руските сили“. Този изход предизвика остри дискусии за уязвимостта на европейските отбранителни възможности.

Ключовите предимства на Москва според анализа

Гади идентифицира три фактора, които според него обясняват резултата от учението и дават на Русия предимство в евентуален конфликт:

• Скорост: Русия може бързо да концентрира сили в региона, докато разгръщането на алианса би изисквало от дни до седмици или повече.
• Вземане на територия: кратка, концентрирана офанзива би позволила на нападателя да заеме ключови позиции преди да бъде организирана ефективна контраофанзива.
• Детеренция чрез риск от ескалация: възможността конфликтът да прерасне в по-голяма ескалация може да възпре НАТО от предприемане на решителни контрамерки.

Освен това Гади посочва, че европейските военни сили имат ограничения в настъпателните възможности на военновъздушните сили и недостиг на системи за противовъздушна отбрана, което усложнява възможността да бъде неутрализирана руската ПВО преди удар.

Какво показа ролята на „Червения екип“

Като член на „Червения екип“ Гади имал задачата да предизвика криза на източния фланг на НАТО и да натисне „Синия екип“ — правителството на Германия — да реагира. Гади описва, че първоначална атака срещу Литва е блокирала политическите и военни решения в Берлин до степен, при която ключовият европейски съюзник на НАТО не е предприел активни действия. Според автора една от целите на сценария била да разклати доверието в НАТО и Европейския съюз.

Политически и стратегически импликации

Авторът призовава за сериозен дебат в Германия и в редиците на алианса: готова ли е Европа да се противопостави на Русия заради балтийските държави, дори в отсъствието на САЩ? Гади предупреждава, че без ясни и публични отговори на този въпрос, решителността и скоростта на Москва могат да доведат до поражение за НАТО.

Според анализа, най-вероятният сценарий е политическо колебание в Берлин — и това само по себе си може да окаже решаващо влияние върху изхода на кризата.

Контекст и реакции

През лятото на 2024 г. германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че Бундесверът трябва да бъде готов за война до 2029 г., което подсилва чувството за необходимост от ускорено укрепване на отбранителните способности.

От своя страна руският президент Владимир Путин в редица публични изказвания отрича геополитическа или икономическа причина Русия да воюва с държавите от НАТО, като едновременно с това миналата есен заяви, че „всички страни от НАТО са във война с Русия“ и описа руската армия като особено боеспособна.

Накратко

Участието в военни симулации и заключенията на експерти като Гади подчертават, че преходният период след края на активните боеве в Украйна може да бъде критичен за сигурността на Европа. Основните рискове са свързани със способността за бързо реагиране, отказа от решителни действия поради страх от ескалация и текущите ограничения в европейските военни сили.

Дебатите в Берлин и в НАТО относно темповете на военна модернизация, стратегическата воля и координацията със съюзниците ще бъдат ключови за това дали Европа ще може да преодолее предизвикателствата, описани в симулациите.