Димитър Гърдев: Спешни реформи са необходими, за да запазим 2,7 млрд. евро по ПВУ

May 5, 2026 Информирваш ме

Време за бързи решения

България трябва незабавно да предприеме реформи, които да отключат средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Ако не се действаме бързо, страната рискува да загуби първоначалните траншове и да провали възможността за следващи плащания, предупреди международният анализатор и бивш депутат Димитър Гърдев в студиото на „ФАКТИ“ по време на предаването „Разговор“ с Лили Маринкова.

Какви са конкретните рискове

Гърдев посочи, че в предишните плащания вече са били застрашени около 200 милиона евро, а допълнително са замразени близо 157 милиона евро, свързани с една процедура. Тези средства могат да бъдат осигурени, но само след като България изпълни поставените от Европейската комисия изисквания.

Ролята на новия парламент

Според госта служебното правителство няма правомощия да отпуши или да предоговори траншове. Въпросните мерки – първите плащания бяха обвързани с усъвършенстване на антикорупционния орган, а останалите 157 милиона са свързани с механизми за контрол върху главния прокурор. Това може да се реализира само чрез законодателни промени, които трябва да инициира и гласува новото Народно събрание.

Парламентарни процедури и времеви натиск

Правилникът на Народното събрание анулира незавършените процедури от предишния парламент, което означава, че дори закони, приети на първо четене, трябва да бъдат разгледани отново. Гърдев подчерта, че това налага новото мнозинство да действа бързо: няколко ключови закона трябва да се внесат, обсъдят и приемат в кратък срок.

Защо срокът е критичен

Има силен времеви лимит до края на август, посочи анализаторът. Ако не бъдат получени необходимите плащания до тогава, възможностите за бъдещи траншове може да бъдат блокирани. Гърдев отбеляза, че въпросът не е само за около 200 милиона евро, а за общо 2,7 милиарда евро, които България трябва да получи по ПВУ.

Антикорупционният модел остава в ръцете на парламента

Европейската комисия изисква наличието на ефективен антикорупционен орган, но не налага конкретен административен модел. Дизайнът и структурата на този орган са решение на българския парламент и зависят от избора на следващото мнозинство, каза Гърдев, като добави, че сегашните смени и сливане на структури през годините не са дали желаните резултати.