Чърчил поема премиерския пост на 10 май 1940 г.
Надежда в тежки времена
На 10 май 1940 г. Уинстън Чърчил заема поста премиер на Великобритания — момент, който ще бележи хода на Втората световна война. Именно в този ден Третият райх започва едновременно настъпление в Белгия, Холандия и Франция, превръщайки новия кабинет в лице, което трябва да води държавата през най-тъмния период.
Реч, която остава в историята
В първата си реч като министър-председател пред Камарата на общините Чърчил произнася известните думи: „нищо друго не мога да ви предложа освен кръв, труд, сълзи и пот“. Фразата обрисува настроението и решимостта на нацията в момент на опасност и несигурност.
Дългогодишна съпротива срещу нацизма
Чърчил е един от политиците, които предупреждават за заплахата от Хитлер още преди избухването на войната и остава водещ глас в съпротивата срещу нацизма през целия конфликт. В края на войната той участва в ключовите конференции между Великите сили — Техеран, Ялта и Потсдам — които решават съдбата на Европа след поражението на Осите.
Желязната завеса и визия за Европа
През март 1946 г. Чърчил произнася т.нар. Фултънска реч, в която дефинира картината на новия Раздел: „От Щечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море над континента се е спуснала желязна завеса…“ Тези думи ще останат символ на началото на Студената война и ще опишат влиянието на Москва върху Централна и Източна Европа.
Покана за обединение
В същата 1946 г. в Zürich Чърчил произнася и една от най-значимите си проевропейски речи. Той призовава за „Съединени европейски щати“ и подчертава, че първата стъпка в възстановяването на европейското семейство трябва да бъде партньорство между Франция и Германия — две държави, които само преди няколко години са били в открита вражда. Пет години по-късно, през 1951 г., договорът от Париж полага основите на Европейската общност за въгледобив и стомана и става една от стъпките към днешния Европейски съюз.
Наследство
Чърчил остава в паметта като политик, който през цялата си кариера не губи бдителност пред заплахите за Европа и който след края на конфликта активно участва в оформянето на новия световен ред. Неговите речи и дипломатически действия продължават да бъдат цитирани и анализирани като важни етапи в историята на XX век.
