Христо Христов: Наследник на Делчевия род — за паметта, политиката и културата

Интервю с Христо Христов — непосредствен потомък на рода Делчеви

На 4 май се навършиха 123 години от гибелта на Гоце Делчев. Личността му и историческото му наследство продължават да бъдат повод за остри спорове между България и Северна Македония, а историческата памет често става обект на целенасочени интерпретации. За семейните спомени, политическата употреба на името на Делчев и кризата в отношенията между София и Скопие говори музикантът и диригент Христо Христов — пряк наследник на рода Делчеви.

Кой е най-ценният семейeн спомен за Гоце Делчев?

Христов припомня проста, но принципна мъдрост, предавана в семейството: не давайте народа курбан. Смисълът е, че човек живее и има стойност чрез народа си — и в добри, и в тежки времена — и това трябва да се пази.

Защо личността на Гоце Делчев отново разделя София и Скопие?

Според него коренът е в недоизлекуваните югославски политически наследства и в изградени погрешни теоретични основи за национална идентичност. Той твърди, че част от старата политическа класа не желае да се раздели с компрометиращи практики, което поддържа напрежението и препятства нормалния диалог.

Подменят ли се историческите факти целенасочено?

Христов е категоричен: да, има умишлена подмяна. Той описва настоящите политически елити като управлявани чрез страх, който възпира открития разговор и насърчава анонимни послания в социалните мрежи. Според него страхът води до консолидация на властта, растящ държавен дълг и в крайна сметка — изтичане на младите поколения от страната.

Как приемате политическата употреба на името Гоце Делчев?

Христов признава, че използването на Гоце за политически цели е неизбежно — неговият образ е силен и всеки иска да го има на своя страна. Затова, казва той, в Северна Македония полагат усилия автентичният глас на рода Делчеви да бъде заглушен и маргинализиран, но наследниците продължават да говорят и да отстояват своята позиция.

Какво е най-опасното при подмяната на историческата памет?

Христов прави паралел с медицинската грешка: неправилната диагноза в историята не води до възстановяване, а до влошаване на състоянието на обществото. Той посочва примери за промени в градската архитектура, литературата и музиката в Скопие като видими последици от системна подмяна — състояние, което буди тревога и изисква работа за възстановяване на истината.

Познаваме ли достатъчно делото на Гоце Делчев днес?

Христов признава, че образите на историческите личности постепенно избледняват, но обяснява, че фондацията „Гоце Делчев“ работи за това поколенията да запомнят Делчев като човек, за когото свободата е върховна ценност.

Може ли културата да опази историческата памет по-добре от политиката?

Като музикант и диригент, той вярва, че културата е „меката сила“ на всяко интелигентно управление и има потенциала да свързва хората, ако не ѝ се пречи от политически интереси. Според него най-успешната дипломация често преминава именно през културни инициативи.

Има ли шанс за честен диалог между България и Северна Македония?

Христов признава, че не е виждал по-лоши отношения между двете държави в своя живот, но изразява вяра, че честен диалог е възможен — при условие че се намерят точните хора, готови да работят без омраза. Той напомня, че дори големи конфликти някога са били разрешавани и че недоразуменията могат да се преодолеят.

Как би оценил Гоце Делчев съвременните Балкани?

Христов е убеден, че Делчев би гледал с огорчение на състоянието на региона, но вярва, че с правилните хора и действия народите на Балканите заслужават по-добър живот.

Интервюто показва, че за потомците на Делчеви въпросът за паметта не е теоретичен — той е част от семейната идентичност и активна гражданска позиция. Христо Христов призовава към открит диалог, културни инициативи и възстановяване на историческата истина като условие за по-добри двустранни отношения.