Васил Велев: Три възклицания, но токът ни остава скъп и това боде икономиката

Три „ура“, но ефектът е илюзорен

Председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира във Facebook скорошните развития в енергетиката, описвайки ги като три „ура“ — иронична радост, която обаче не решава основния проблем: високата цена на тока за предприятията.

Какво са тези три „ура“?

• Първо: България е №1 по инсталирани батерии.
• Второ: В отделни часове производството от фотоволтаични централи надхвърля вътрешната консумация.
• Трето: Рекордно нисък дял на производство от въглища за определен период.

Въпреки тези положителни сигнали, според Велев радостта е „телешка“ — външно внушителна, но без реална полза за конкурентоспособността и доходите на работещите.

Цените говорят друго

Дадени са конкретни данни, които илюстрират проблема:

• Днешната цена за небитови потребители е 88,63 евро/MWh — вместо очакваните ~44 евро.
• Средната цена за предприятията за май достигна 101,07 евро/MWh — вместо около 50 евро.
• Средната цена за първите пет месеца на годината е 109,05 евро/MWh — при цел около 55 евро.
• Регулираната фиксирана цена за битовите потребители е 71,60 евро/MWh.

Велев посочва, че тези нива са поне два пъти по-високи от това, което би трябвало да бъде, и значително над цените, с които се сблъскват конкурентите ни на световния пазар.

Къде идва „претоварването“ на цената?

Основният фактор, по думите му, е системата за търговия с емисии на Европейския съюз (ЕСТЕ/ETS). В момента въглеродната цена в Европа е около 80 евро/тон CO2, докато в Китай тя е под 10 евро и е още по-ниска в други големи икономики като САЩ, Индия и Русия. Това прави електроенергията, произведена от въглища, значително по-скъпа в България — над 100 евро/MWh за въглеродна енергия.

До 08.06.2026 ЕС провежда обществено обсъждане по правилата на ЕСТЕ. По същество дебатът е върху това колко емисии да се пускат на пазара — параметър, който пряко определя цената на квотите и в крайна сметка цената на тока.

Какво предлага Велев?

Той призовава България да формира ясна позиция в рамките на обсъждането. Според него страната е сред четирите най-засегнати държави в ЕС поради високия дял на енергия, обложена с европейския въглероден налог, и заради значимия дял на промишлеността в БВП. Това, смята Велев, води до двоен удар върху икономиката: по-високи разходи за предприятията и по-ниска конкурентоспособност, което рефлектира върху заплатите и възможностите за растеж.

Заключение

Велев подчертава, че макар да има успехи в разгръщането на възобновяема енергия и батерии, те не компенсират тежестта на политиките за емисии, докато България не участва активно в определянето на правилата и не защити националния си интерес пред европейските регулатори.