Зоров: Контролът върху цените върви в правилна посока, но надценките трябва да се стеснят

Реформите вървят в правилната посока, но има нужда от изясняване

Мерките за контрол на цените са стъпка в добра посока, но според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров разликите в търговските надценки остават проблем, който трябва да бъде решен. Коментарът той направи в студиото на предаването „Още от деня“ по БНТ.

Неясноти в прилагането и конкретни текстове

Зоров приветства реформите като дават по-голяма свобода на Комисията за защита на конкуренцията, но посочи, че в законопроекта има неясноти, вкл. около ограниченията за търговските надценки. Като пример той даде ограничението, което забранява на търговец на дребно да прилага различни надценки за артикули от една и съща продуктова група.

Димитър Зоров: „Примерно 2026-та е, че нямаш право на търговеца на дребно да поставя различна надценка на артикули от една продуктова група.“

Според него дори малък процент различие в надценката при различни производствени цени може да изкриви пазара, но настоящият проблем са големите разлики — наблюдавани са случаи с 30% и повече между марки и производители.

„Справедлива цена“ и методологията – все още неясни

Ново въведените понятия като „справедлива цена“ и методиката за нейното определяне все още не са конкретизирани. Зоров очаква методиката да бъде разработена в следващите месеци, за да има ясни критерии за определяне на цените.

Млечният сектор — голяма „ножица“ в надценките

За млечния сектор Зоров акцентира върху изключително широките надценки, които според него достигат от 70% до 110% при някои продукти. Комисията за защита на конкуренцията вече е констатирала подобни разлики, а крайният потребител често плаща значително повече от производствената цена.

Димитър Зоров: „Надценките стигат от 70% до 110% при млечните продукти.“

Той посочи, че основният проблем е разпределението на стойността по веригата на доставки и призова за по-справедливо и предвидимо правило, което да защитава както производителите, така и потребителите.

Евро и цените

Относно поскъпването след въвеждането на еврото, Зоров заяви, че според него повишенията са свързани с търговски практики, а не директно с новата валута.

Предложение за справедливо разпределение

Във визията на бранша част от стойността (около 30–35%) може да бъде реално освободена и преразпределена: 15–20% да стигнат до потребителя под формата на по-ниски цени, а останалата част да компенсира увеличените разходи на производителите, които иначе рискуват фалит.

Димитър Зоров: „30–35% могат да се освободят от тези цени и да отидат в разпределение. 15% или 20% за потребителя… И останалата част да компенсират повишените разходи при производителя.“

Зоров подчерта, че секторът е готов на диалог с институциите, за да се намерят решения, които да балансират интересите на производителите и на крайния потребител.