Кючуков: Военното отваряне на Ормуз е малко вероятно, Иран решава следващите ходове
Два ключови въпроса около конфликта
Според бившия заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков в центъра на напрежението в Близкия изток стоят два основни въпроса — смяната на режима в Иран и възможността за откриване на Ормузкия проток. Първият въпрос, по думите му, вече почти е отпаднал от активната повест, а идеята за военно принудително отваряне на пролива изглежда трудно изпълнима.
Ролята на САЩ и Иран в бъдещето на конфликта
В интервю за предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS Кючуков посочи, че продължаването на военните действия до голяма степен ще зависи от решенията на американския президент Доналд Тръмп. В същото време пътят към прекратяване на конфронтацията все повече минава през волята и изчисленията на Техеран.
„Иран показа, че може да нанася удари по САЩ, по Израел и по държавите от Залива и да направи конфликта изключително скъп за всички участници.“
По думите на дипломата Техеран няма да приеме условия, които наподобяват на призив за капитулация. Вместо това иранската страна демонстрира увереност и стремеж към по-високи искания в преговорите, отколкото преди енергизирането на военните събития.
Дългосрочни рискове за Залива
Кючуков предупреди, че страните от Персийския залив и Арабския полуостров могат да излязат като губещи в по-дългосрочен план. Засегнат е техният имидж на сигурен регион и на стабилен финансов и логистичен център, което ще има тежки последици за икономиката и геополитическата им роля.
Коментар за споразумението с Украйна
Дипломатът коментира и наскоро подписаното от служебния кабинет споразумение с Украйна, като посочи, че една от неговите клаузи поражда въпроси. Третата точка предвижда, че при евентуална нова агресия от страна на Русия след прекратяване на войната страните-участнички ще свикват консултации на най-високо равнище и ще предприемат мерки в съответствие с член 51 от Устава на ООН.
„Този член позволява индивидуални и колективни отбранителни действия, включително военни, без одобрение от Съвета за сигурност на ООН.“
Кючуков подчерта, че именно тази потенциална възможност за автономни защитни мерки прави формулировката чувствителна и заслужава внимателно разглеждане от всички страни, участващи в споразумението.
