Ген. Владимир Заимов — съдба, обвинения и изпълнение през 1942 г.
Кратка биография
Владимир Стоянов Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в Кюстендил. Син е на Стоян Заимов — участник в Априлското въстание и дългогодишен директор на педагогическото училище в града. Владимир завършва Военното училище в София през 1907 г. и започва службата си като подпоручик в 8-и артилерийски полк в Стара Загора. Участва в Балканските войни и в Първата световна, за което е удостоен два пъти с ордена „За храброст”.
Дейност преди и по време на Втората световна война
През 1930-те години Заимов установява контакти със съветски представители и през 1939 г. приема да работи за военната разведка на СССР, като получава псевдонима „Азорский”. В периода преди и в началото на Втората световна война той организира разузнавателна мрежа, която функционираше под прикритието на принадлежащата му картонена фабрика „Славянин”. В състава на групата влизат инж. Никола Белопитов и Тодор Прахов, а по-късно са привлечени и други сътрудници.
Цели и обхват на разузнаването
Дейността на групата има два основни етапа: преди 22 юни 1941 г., когато задачите са предимно събиране на информация и установяване на контакти, и след нападението на Германия срещу СССР, когато към дейността се добавят и подготовка на саботажи и диверсии. Чрез връзки в България, Германия, Румъния и Чехословакия мрежата предава сведения за военни контингенти, въоръжение и външнополитически намерения, които са ценени от централното съветско разузнаване.
Разкриване, арест и процес
На 22 март 1942 г. с помощта на гестапо е проведена акция, в резултат на която са арестувани Заимов и част от неговите сътрудници. В операцията участват агенти, установили адреси и пароли за връзка. Сред задържаните са инж. Белопитов и още офицери; Тодор Прахов успява да се укрие. Разследването продължава около три месеца. Според протоколите обвиненията се базират на признания и показания, включително тези на племенника му Евгени Чемширов.
Присъда и изпълнение
Военнополевият съд в София постановява смъртна присъда чрез разстрел. На 1 юни 1942 г. присъдата е изпълнена на граничното стрелбище в присъствието на висши военни и полицейски ръководители. Новината предизвиква широк отзвук в политическите и военните среди и предизвиква реакции в чуждестранните медии.
Последващи действия и посмъртни признания
След 9 септември 1944 г. материалите по делото са транспортирани в Съветския съюз без официална опись и се връщат в България едва в края на 60-те години. През май 1945 г. състав на Софийския военнополеви съд отменя смъртната присъда. През 1972 г. той е посмъртно удостоен със званието Герой на Съветския съюз за проявената смелост в борбата срещу фашизма.
Лични подробности и оценка
По време на следствието Заимов прави два опита за самоубийство. Според източници, за периода 1940–1941 г. съветското представителство му е изплатило значителни суми, които покриват разходи за жилище, пътувания и други ежедневни нужди. Делото остава едно от най-спорните в годините на войната — с противоречиви показания, международни намеси и силни политически реакции.
