Аятолахът нареди: Иран засилва ударите и заплашва да блокира Ормузкия проток

Войната ескалира след призив от висшия духовник

Върховният лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей публикува първото си официално обръщение, свързано с конфликта в Близкия изток. В посланието си той призова Техеран да затвори Ормузкия проток и да засили нападенията срещу арабските държави в Залива като средство за натиск, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Военноморските заплахи и обещание за отмъщение

Командирът на иранските военноморски сили Алиреза Тангсири заяви, че в изпълнение на заповедта на „върховния главнокомандващ“ ще бъдат нанесени „най-тежките удари на агресора“, като паралелно Ормузкият проток ще остане затворен. В телевизионна реч той определи възмездието като един от основните приоритети на режима.

Хаменей и реакциите в региона

В обръщението си Хаменей призова населението в страните от Залива да затворят американските бази, поставяйки под съмнение обещаната от САЩ защита. Източници съобщиха, че той не се появи пред камера и израелското разузнаване предполага, че е бил ранен в първия ден на конфликта, когато при нападения са загинали близки членове на неговото семейство.

Пазарите и енергийната сигурност

Реакцията на пазарите беше бърза — цените на петрола започнаха да скачат и отново преминаха прага от 100 долара за барел на фона на безкрайните удари и ответните операции по морската и енергийната инфраструктура.

Отричане за миниране на протока

Иранската страна отрече да е минирала Ормузкия проток и съобщи, че допуска преминаването на „някои кораби“. Маджид Тахт-Раванчи опроверга твърденията на американския президент за удари по „28 ирански кораба, поставящи мини“, като ги определи като невярни. Въпреки че преминаването е силно ограничено, Техеран увери, че е съдействал на някои държави, които са поискали да използват протока.

Ударите в Ливан и отговорът на Хизбула

Израелските въоръжени сили обявиха вълна от атаки срещу обекти на „Хизбула“ в Бейрут. От своя страна групировката съобщи, че е изстреляла ракети срещу системи за противовъздушна отбрана в района на Кесария в централна Израел, където се намира резиденцията на премиера Бенямин Нетаняху.

Евакуации и международни реакции

Италия обяви временно изтегляне на целия си персонал от военна база в Ербил след удар с дрон, което доведе до завършване на започналата евакуация, съобщиха министърът на отбраната и външните работи. Междувременно държави по света преразглеждат присъствието си в региона.

Позицията на САЩ

Американският президент Доналд Тръмп написа в социалната си платформа, че сдържането на Иран е по-важно от поскъпването на петрола. Той аргументира, че като най-голям световен производител на суров петрол САЩ печелят от повишените цени, но за него като президент приоритет са предотвратяването на иранска ядрена заплаха и „разширяването на злото“ в региона.

Иранската опозиция в изгнание

Националният съвет на съпротивата на Иран (НССИ), организация в изгнание, обяви план за временен кабинет, ако режимът в Техеран бъде свален. Предложението, изготвено по идея на ръководителката Мариам Раджави, предвижда предаване на властта на народа посредством избори до шест месеца след промяната на властта. НССИ се разграничава както от възможно връщане на монархията, така и от управление на духовенството.

Евакуацията на американски граждани

Според високопоставен представител на Държавния департамент около 47 000 американци са били върнати в САЩ от началото на конфликта. За това са използвани близо 50 чартърни полета, а ведомството организира специално звено, което осигури транспорт за приблизително 32 000 души чрез чартърни и граждански полети.

Критики към американската логистика

Държавният департамент беше разкритикуван за липса на адекватно планиране в първите дни след военните операции на 28 февруари. Официални лица обаче заявиха, че предлаганите места надхвърлят търсенето, тъй като голяма част от американците в региона са напуснали сами с граждански полети, а чартърните опции бяха предоставени безплатно със средства от фонд за извънредни ситуации.

Какво следва

Сегашният кръг от удари и ответни действия запазва високо напрежение в региона и поражда несигурност за международната търговия с петрол, дебатите за военна намеса и дипломатическите усилия за ограничаване на ескалацията. Следващите дни ще покажат дали заплахите за блокада на Ормузкия проток ще се материализират и как това ще повлияе на глобалната икономика и сигурността в Близкия изток.