Руслан Стефанов: Институциите дърпат България назад — не паричният дефицит

Кратко от интервюто в предаването „Метроном“

Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията, описа в ефира на радио ФОКУС корена на проблемите на страната: високите цени, бюджетният дефицит и липсата на предвидим бюджет са симптоми, а не основното заболяване.

Институционален дефицит като централно предизвикателство

По думите му истинският проблем е „институционалният дефицит“ — слабостта на публичните институции да ограничават концентрацията на икономическа мощ и да противодействат на процеса на „завладяване на държавата“. Стефанов подчерта необходимостта от възстановяване и продължаване на изграждането на устойчиви институции, които да намаляват зависимости от олигархични влияния.

Позицията на България в еврозоната и последиците

Стефанов напомни, че членството в еврозоната дава предимство — България е сред страните с нисък дълг спрямо БВП, което осигурява стабилност и възможност за дългосрочно планиране. В същото време отпадането на външните механизми за наблюдение на корупцията оставя „цялата отговорност върху правителството“.

Политика пред контрол на цени

Икономистът приветства намеренията кабинетът да фокусира усилия върху институции като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, вместо да прибягва до директни и популистки мерки за контрол на цените. По думите му целта е подобряване правата на потребителите без да се нарушават пазарните механизми.

Корените на инфлацията

Стефанов посочи няколко основни фактора за инфлацията: международният натиск върху цените на горивата, структурните увеличения на разходите и растежът на заплатите без паралелно повишаване на производителността. Влизането в еврозоната също е довело до конвергенция на цените, включително на услугите, а България бележи бърз ръст на доходите в последните години.

Бюджетна дисциплина и реалистични приходи

Ограничаването на инфлацията не е възможно без ясна и предвидима бюджетна рамка и реалистични приходи. Стефанов критикува практиката преди 2020 г. за занижаване на приходите и последващото им завишаване при коалиционни управления. Първото, което трябва да се види, е дали новият бюджет ще заложи реалистични приходи и умерено ограничаване на дефицита.

Каква реформа в администрацията е необходима

Реформата не бива да означава само механично съкращаване на служители, а изграждане на качествени институции с професионално подготвени кадри и ясен политически мандат. Той наблегна и на по-добро управление на социалните разходи — ограничаване на злоупотреби със социални плащания, ТЕЛК решения и ранно пенсиониране.

Основни рискове и възможности

• Риск: Натрупването на дълг — бързото увеличаване на задлъжнялостта е „най-прекият път към загуба на суверенитет“, както показват примери от Гърция и Румъния.
• Възможности: По-бързо усвояване на европейски средства, инвестиции в офшорна вятърна енергия и по-активно включване в глобалните процеси около развитието на изкуствения интелект.

Критичен тест за правителството

В заключение Стефанов заяви, че истинската проверка за успеха на кабинета ще бъде дали бюджетът и реформите ще доведат до подобрение в качеството на институциите и до ограничаване на „завладяването на държавата“.