Ненчев очертава шест рискови сценария за кабинет след вота

Кратък преглед на възможните политически изходи

Изборният резултат може да бъде предсказан по-лесно, отколкото мнозина мислят. Според наблюденията на Николай Ненчев, прокремълската и антиевропейска коалиция около президента Румен Радев има шанс да излезе начело на вота, но вероятно няма да събере ясно парламентарно мнозинство за самостоятелно управление.

След това ще се наложи търсене на коалиционни формати, които обаче ще бъдат трудни за постигане и с висок риск от нестабилност. Ето шест основни сценария, които могат да се разгледат:

1. „Ръбово“ мнозинство с идеологически близки партньори

   Радев може да се опита да състави правителство на тясно мнозинство заедно с партии като „Възраждане“ и БСП (ако влязат в парламента). Този подход е възможен, но много нестабилен и вероятно краткотраен – няколко месеца. Освен управленчески трудности, такава конструкция би нанесла сериозни репутационни щети и на проекта около Радев, и на партньорите му.

2. Отхвърляне на „чист“ съюз с ГЕРБ–СДС

   Срещу очакванията на някои анализатори, еднородна коалиция между проекта на Радев и ГЕРБ–СДС изглежда малко вероятна. Такъв съюз би деморализирал и двете страни и би дал шанс на ПП–ДБ да използва общественото недоволство за стимулиране на нов политически сблъсък и предсрочни избори — евентуално съвместно с президентските. ГЕРБ трудно биха поели подобен риск предвид предстоящите президентски битки.

3. Невъзможност за съвместно управление с ПП–ДБ

   Коалиция между формацията на Радев и ПП–ДБ е практически неизпълнима. За това има два основни аргумента: общият брой гласове вероятно няма да е достатъчен за кабинет и такъв съюз би разтърсил вътрешната цялост на ПП–ДБ, поставяйки под риск съществуването на обединението им. Всеки допълнителен партньор би усложнил още повече ситуацията.

4. Малцинствен кабинет, подкрепян отвън

   Възможно е Радев да предложи малцинствено правителство — опция, която е трудна, но не невъзможна. Мотиви „за“ могат да бъдат: избягване на нова политическа криза, необходимостта от усвояване на средства от ЕС, влошената сигурност или приемането на бюджет. В такава конфигурация ГЕРБ или дори ДПС биха могли да осигурят подкрепа отвън на „експертен“ кабинет, запазвайки си възможността за контрол. Този модел вече е прилаган, но рисковете включват усилване на влиянието на ПП–ДБ — нещо, което не би устроило някои ключови играчи като Радев, Борисов и Пеевски.

5. Изключване на ГЕРБ–СДС от възможността да формира кабинет

   Ненчев отхвърля хипотезата, че ГЕРБ–СДС, дори и като втора политическа сила, ще успее да конструира правителство в каквато и да е форма.

6. Възможност за временен „експертен“ кабинет от трета политическа сила

   Президентът би могъл да възложи мандат на трета политическа сила — с решаваща роля на вицепрезидента Илияна Йотова — за съставяне на временен експертен кабинет с ясно ограничен мандат. Реализирането на този сценарий зависи от точния партиен състав на парламента, от това дали БСП ще бъде там и дали ще има разрив между Радев и БСП по въпроса за кандидатурата на Йотова за президент. Макар и не идеален за страната, този изход остава реалистичен в определени комбинации.

Какво следва

След вота Румен Радев вероятно ще загуби част от своя политически лост, което може да отключи институционален и обществен натиск за отговорност. Недостатъците в политическата му визия и управленски слабости биха станали по-видими, а парламентарната му подкрепа — по-нестабилна. Това може да доведе до разпад на парламентарната му група и да отвори път за още по-непредсказуеми развития в политическата сцена.

В най-близките месеци страната ще навлезе в период на повишено напрежение и стратегически избори, чиито последици ще определят посоката на управлението за години напред.